Вдигнал глава от книгата, той се опита да си представи какви знания има. Реши да не брои уменията на таен агент, тъй като вече бе решил, съдейки по нежната си кожа на домошар, че в никакъв случай не може да е ченге. С какви други знания разполагаше?
Беше ужасно трудно да познае. Да надникнеш в паметта не е същото като да отвориш хладилника, където можеш да видиш всичко с един поглед. Приличаше по-скоро на това да търсиш книга по каталог — тоест трябва да знаеш какво да търсиш. Отчая се и си каза, че трябва да прояви търпение и добре да помисли.
Ако беше например адвокат, означаваше ли това, че трябва да помни хиляди закони? А ако е лекар, значи ли, че трябва да погледне някого и да каже: „Този страда от апандисит“?
Така нямаше да стане. Единственото ясно нещо, което си спомни отпреди няколко минути, бе, че разбираше уравненията и статистическите данни в „Човешкия мозък“, макар че нищо друго не му стана ясно. Вероятно професията му включваше боравене с числа — счетоводство или може би застрахователно дело. А може и да е преподавател по математика.
Люк откри отделението „Математика“ и огледа книгите. Една от тях, „Теория на числата“, привлече вниманието му. Той я измъкна и я запрелиства. Всичко бе обяснено много прегледно, само че малко остаряло…
Изведнъж вдигна глава. Беше открил нещо. Теорията на числата му бе съвсем ясна.
Огромно откритие! По страниците на книгата, която държеше в ръце, имаше повече уравнения, отколкото текст. Явно не бе написана за неспециалисти. Това бе научен труд. И той го разбираше. В такъв случай е някакъв учен.
С нарастващ оптимизъм Люк откри отделението „Химия“ и измъкна една книга, озаглавена „Полимери“. Разбираше я, но не му бе съвсем лесно. После се премести на „Физика“ и опита „Симпозиум по поведение на студени и много студени газове“. Беше направо очарователно — четеше се като интересен роман.
Стесняваше възможностите. Работата му включваше математика и физика. Какъв клон от физиката? Студените газове му бяха интересни, но усещаше, че не знае повече от автора на книгата. Той заоглежда лавиците и се спря на геофизика, спомняйки си вестникарското заглавие „Американската лунна програма остава на Земята“. После измъкна „Принципи на ракетното проектиране“.
Текстът бе елементарен и още на първата страница откри грешка. Прелиствайки по-нататък, откри още две…
— Да! — извика той силно, стряскайки ученика недалеч от него, който бе забил нос в една книга по биология.
Щом открива грешки в учебник, значи е учен. Специалист по ракети.
Люк се запита колко ли ракетни специалисти може да има в Съединените щати. Според него не можеше да бъдат повече от няколкостотин. Забързано се върна на рецепцията и се обърна към сивокосата библиотекарка:
— Имате ли някакъв списък с учените?
— Разбира се — отвърна тя. — Трябва ви „Речник на американските учени“, който се намира точно в началото на сектор „Наука“.
Намери го много лесно. Беше тежка и дебела книга, но въпреки това едва ли съдържаше пълния списък на американските учени. Сигурно вътре са вписани само по-известните, каза си той. Но въпреки това може би си струваше да хвърли едно око. Седна на една от масите и затърси по индекса, опитвайки се да открие някой с името Люк. Пръстът му трепереше от нетърпение и той си наложи спокойствие, за да може да търси с нужното внимание.
Намери един биолог на име Люк Парфит, един археолог на име Лукас Димитри и един фармаколог, който се казваше Люк Фонтенебло, но нито един физик.
Поднови търсенето, този път специализирано — затърси при геофизиците и астрономите — но нямаше нито един с малко име Люк, Лука или Лукас. Разбира се, каза си той унило, аз не знам дори дали се казвам Люк. Така го бе нарекъл Пит. А всъщност можеше да се нарича как ли не — Пърсивал например.
Изпита разочарование, но не и готовност да се предаде.
Замисли се за друг подход. Някъде трябваше да има хора, които го познават. Името Люк можеше и да не е негово, но лицето му си беше негово. В „Речника на американските учени“ имаше и снимки на най-видните, като например тази на Вернер фон Браун. Люк се сети, че вероятно има приятели и колеги, които го познават, но трябваше да ги намери. И сега вече знаеше откъде да започне — сред познатите му нямаше начин да няма ракетни специалисти.