Къде могат да се намерят учени? По университетите.
Той затърси Вашингтон в енциклопедията. Към статията за града бе приложен и списък с университети. Избра Джорджтаунския университет, защото вече бе ходил в района и знаеше как да стигне дотам. Хвърли поглед на картата и видя, че университетът разполага с огромно студентско градче, простиращо се на поне петдесетина пресечки. Вероятно щеше да разполага и с огромен факултет по физика и дузини професори и преподаватели. Няма начин поне един от тях да не го познава!
Изпълнен с надежда, Люк излезе от библиотеката и се качи в колата.
2.30 следобед
„Първоначално стартерите не са били проектирани да работят във вакуум. При ракетата «Юпитер» те са проектирани така, че: 1) Целият двигател да се намира във въздухонепроницаем кожух; 2) В случай че кожухът се пробие, самият стартер също да се намира във въздухонепроницаем кожух; и 3) Стартерът да може да се задейства и при положение че се намира във вакуум. Това подсигуряване срещу изненади в конструкторската работа е известно под името «многократно дублиране на системите».“
Съвещанието за Куба бе прекратено за кафе и Антъни тичешком се върна в сграда Q, за да разбере дали няма нещо ново, молейки се хората му да са успели да се ориентират къде може да се намира Люк.
Пит го посрещна още на стълбите.
— Има нещо странно — каза му той.
Сърцето на Антъни се изпълни с надежда.
— Давай!
— Протокол от един полицейски участък в Джорджтаун. Една жена се върнала от магазина и разбрала, че някой е разбил вратата й и е използвал банята. Извършителят е изчезнал, оставяйки в спалнята куфар и купчина мръсни дрехи.
Антъни подскочи от радост:
— Най-сетне някакъв пробив! Адресът?
— Мислиш, че е нашият човек ли?
— Убеден съм! Писнало му е да го подритват като скитник, затова е влязъл в празна къща, избръснал се е и се е облякъл прилично. Това му е в природата. Да се облича хубаво.
Пит доби замислен вид.
— Ти май добре го познаваш, а?
Антъни разбра, че пак се е изпуснал.
— Не, не го познавам — ледено отвърна той. — Просто прочетох досието му.
— Извинявай — каза Пит и след кратък размисъл продължи: — Чудя се защо е изоставил всичко.
— Сигурно жената се е върнала, а той още не е бил готов.
— А какво става със съвещанието за Куба?
Антъни спря една минаваща секретарка.
— Моля те, обади се в съоръжение Р и кажи на господин Хобърт, че ме е заболял стомах и господин Максел ме е откарал у дома.
— Стомах — повтори тя машинално.
— Точно така — потвърди той и отминавайки нататък, подхвърли през рамо: — Освен ако не измислиш нещо по-убедително.
Излезе от сградата, следван от Пит, и двамата се вмъкнаха в неговия стар жълт кадилак.
— Трябва да се пипа много деликатно — заобяснява той на Пит, докато караше към Джорджтаун. — Добре че Люк ни е оставил някои улики. Проблемът ни се състои в това, че не разполагаме със сто души, които да ги проследят всичките. Затова може би ще успеем да накараме вашингтонското полицейско управление да поработи малко за нас.
— Дано да успееш — каза Пит скептично. — Какво трябва да правя аз?
— Дръж се любезно с ченгетата и остави говоренето на мен.
Антъни караше бързо и скоро намери адреса от полицейския протокол. Беше малка еднофамилна къща на малка тиха уличка. Пред нея бе спряна полицейска кола.
Преди да влезе в къщата, Антъни внимателно огледа къщите от отсрещната страна. И скоро откри онова, което търсеше — от един от прозорците на втория етаж го гледаше сериозното лице на възрастна жена. Когато погледите им се срещнаха, лицето не се отдръпна навътре, а очаквателно се взря в него. Точно това търсеше той — местната клюкарка. Усмихна се и й махна, а тя наклони глава, в смисъл че приема поздрава му.
Едва след това се обърна и влезе в къщата, в която бяха влезли с взлом. Всъщност по вратата нямаше какво толкова да се види — няколко драскотини и една-две тресчици. Чиста, професионална работа, без излишни повреди на бравата, каза си той. Люк действаше точно така.
Вратата им отвори привлекателна млада жена, очакваща бебе — и то съвсем скоро, реши той. Жената отведе Антъни и Пит в хола, където завариха двама мъже, седнали на дивана пред чашки кафе, с цигари в ръцете. Единият от тях беше униформен полицай. Другият, млад мъж в евтин сив костюм, беше вероятно детектив. На ниската масичка пред тях лежеше отворен куфар.