— Дайте да проверим. — Антъни се обърна към госпожа Бонети. — Как се казва възрастната жена, която живее отсреща, няколко къщи по-нататък?
— Розмари Симс.
— И сигурно прекарва много време, гледайки през прозореца?
— Наричаме я Розмари Подробната.
— Отлично. — Той се обърна към детектива: — Ще разменим ли някоя и друга дума с нея?
— И още как.
Пресякоха улицата и почукаха на вратата на госпожа Симс. Тя веднага я отвори — явно бе чакала в коридора.
— Видях го! — каза жената, без да я питат. — Ходеше по къщите, облечен като скитник, и после изведнъж излезе, облечен като принц.
Антъни кимна към Хайт — с една дума, ти задавай въпросите. Хайт веднага пое инициативата:
— С кола ли беше, госпожо Симс?
— Да, много хубава синьо-бяла кола. Такава няма никой на тази улица. — Погледна ги лукаво: — Знам какъв ще бъде следващият ви въпрос.
— Случайно не забелязахте ли номера? — попита я Хайт.
— Да — обяви тя тържествуващо. — Даже го записах!
Антъни се усмихна.
3 часа следобед
„Горните степени на ракетата са събрани в алуминиев кожух с отлята от магнезий основа. Кожухът на по-горната степен е положен на лагери, което и позволява да се върти по време на полет. Тя ще прави 550 оборота в минута с цел подобряване на точността.“
Железните врати на Джорджтаунския университет в края на улицата бяха отворени. Калната ливада в средата бе заобиколена от трите страни с готически сгради, строени от сив, потъмнял от времето камък. Между тях непрекъснато сновяха студенти и преподаватели, навлекли набързо зимните си палта.
Подкарал колата съвсем бавно, Люк влезе вътре, надявайки се всеки момент някой да го познае и да викне: „Хей, Люк! Насам!“. И кошмарът щеше да свърши.
Много от преподавателите носеха около врата си свещенически якички и Люк си каза, че това сигурно е католически университет. Освен това май беше и само мъжки.
Запита се дали самият той не е католик.
Паркира колата пред главния вход — триколонна арка, на която бе написано „Хийли Хол“. Вътре имаше рецепция и зад нея седеше първата жена, която виждаше тук. Тя му обясни, че факултетът по физика е точно под тях и му каза да излезе отново навън и да слезе по стълбите, водещи под арката на главния вход. Поел надолу по тях, Люк се почувства така, сякаш се приближава все повече към сърцето на мистерията — също като търсач на съкровища, промъкващ се към централната гробница на египетска пирамида.
Следвайки указанията на жената, той се озова в голяма лаборатория с банки по средата и с врати от двете страни, водещи към малки кабинети. Край една от банките се бе събрала малка групичка мъже, които обсъждаха нещо около частите на микровълнов спектрограф. Всички до един бяха сложили защитни очила. Съдейки по възрастта им, Люк реши, че сред тях са и преподаватели, и студенти от горните курсове. А някои от тях можеше и да го познават.
Един от по-възрастните го забеляза, но погледът му не подсказа, че се познават.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— Надявам се — отвърна Люк. — Имате ли тук факултет по геофизика?
— Божичко, не! — възкликна онзи. — В този университет дори обикновената физика се смята за маловажна дисциплина.
Останалите се засмяха.
Люк им даде възможност добре да го огледат, но май никой от тях не го познаваше. Лош избор, помисли си той унило — може би трябваше да отиде в университета „Джордж Вашингтон“.
— А по астрономия?
— О, да, разбира се. Небесата наистина изучаваме. Обсерваторията ни е една от най-известните.
Духът му отново се повдигна:
— Къде мога да я намеря?
Мъжът посочи към една врата в дъното на лабораторията.
— Идете до другия край на тази сграда и ще я видите от бейзболното игрище.
После отново насочи вниманието си към банката.
Люк прекоси дългия и мръсен коридор, минаващ по цялата дължина на сградата. Срещнал по пътя си прегърбен човек в преподавателски одежди, Люк го погледна право в очите, готов да му се усмихне, ако оня го познае. Но по лицето на преподавателя се изписа смущение, той отклони поглед и бързо отмина.
Без да се отчайва, Люк продължи нататък, поглеждайки всеки срещнат със същия поглед, но никой не даде признаци, че го познава. Излизайки от сградата, видя тенискортовете и малко по-нататък — река Потомак. А на запад, отвъд бейзболното игрище, се издигаше бял купол.