Люк втренчи поглед в него и каза, разчленявайки бавно думите:
— Просто отговори на шибания въпрос! Къде?
Разпоредителят като че ли се стресна.
— В дъното на коридора — побърза да го уведоми той.
Люк отново хукна. В далечния край на хангара бе импровизирана лекторска аудитория с катедра, черна дъска и редици столове. По-голямата част от слушателите се бяха разотишли и персоналът на музея раздигаше столовете, подреждайки ги до стената. Обаче в ъгъла, заобиколила побелял мъж, който най-вероятно бе лекторът, потънала в оживена дискусия, се бе събрала малка групичка от осем-девет души и не обръщаше внимание на нищо наоколо.
Люк отново се отчая. Само преди няколко минути тук е имало над сто души учени от неговата област. Сега бяха останали само шепа, от които едва ли някой щеше да го познава.
Белокосият мъж вдигна поглед към Люк и след това отново го върна към заобикалящите го. Не беше ясно дали е познал Люк или не. В момента говореше и нищо не би могло да го спре:
— Нитрометанът е почти невъзможен за боравене. А факторът безопасност в никой случай не бива да бъде пренебрегван.
— Ако горивото е добро, можете да предвидите и процедура за безопасност — обади се млад мъж в костюм.
Спорът звучеше ужасно познато на Люк. Бяха изпробвани много ракетни горива, някои от тях много по-мощни от стандартната комбинация от алкохол и течен кислород, но всички се бяха оказали неподходящи.
Обади се някакъв мъж с южняшки акцент:
— А какво ще кажете за несиметричния диметилхидразин? Чувам, че в Лабораторията по реактивна тяга в Пасадена провеждат тестове върху него.
Люк изведнъж изтърси:
— Без грешка е, но е адски отровен.
Всички се извърнаха към него. Белокосият мъж се намръщи, раздразнен от прекъсването.
Обаче младият мъж с костюма се смая, като го видя, и възкликна:
— Божичко, Люк, какво правиш във Вашингтон?
Люк едва не припадна от облекчение.
Трета част
4.15 следобед
„Програмиращата лента в кожуха поддържа скоростта на въртене на горните степени в рамките между 450 и 750 оборота в минута, с цел да се избегнат резонансни вибрации, които биха могли да разрушат ракетата в Космоса.“
Люк не можеше да проговори от вълнение. Облекчението бе толкова силно, че сякаш бе свило гърлото му. През целия ден си бе налагал да запази спокойствие и да мисли рационално, но сега вече бе готов да се пречупи.
Учените подновиха разговора си, без да обръщат внимание на стреса му, с изключение на младия мъж с костюма, който го загледа загрижено и попита:
— Хей, какво ти става? Добре ли си?
Люк кимна и след миг, потискайки емоциите с неимоверно усилие, каза:
— Може ли да поговорим малко?
— Разбира се, разбира се. Там, зад щанда на братята Райт. Професор Ларкли го използваше. — Двамата се отправиха към една от вратите. — Между другото аз организирах тази лекция.
Той отведе Люк в малък, спартански обзаведен кабинет с два стола, бюро и телефон. Седнаха.
— Загубил съм паметта си.
— Божичко, Люк!
— Автобиографична амнезия. Помня всичко от моята област и така успях да ви намеря, но не знам нищо за себе си.
Вперил смаян поглед в него, младият мъж попита:
— А знаеш ли кой съм аз?
Люк поклати глава.
— По дяволите, аз не знам дори собственото си име.
— А стига бе! — Мъжът го гледаше, шокиран. — Никога не съм виждал такова нещо.
— Искам да ми кажеш всичко, което знаеш за мен.
— Сигурно. Ъ-ъ… откъде да започна?
— Нарече ме Люк.
— Всички ти викат Люк. Иначе се казваш доктор Клод Лукас, но доколкото знам, не си харесвал името Клод. Аз пък съм Уил Макдърмът.
Люк затвори очи, обхванат от облекчение и благодарност. Вече знаеше името си.
— Благодаря ти, Уил.
— Но не знам нищо за семейството ти. Срещали сме се два-три пъти по научни конференции.
— А знаеш ли къде живея?
— Хънтсвил, Алабама, май беше. Работиш за Военната агенция за балистични ракети. А тяхната база е в Редстоун Арсенал в Хънтсвил. Но си цивилен, а не военен. Шеф ти е Вернер фон Браун.
— Не мога да ти опиша колко ми е приятно да чуя всичко това!
— Изненадах се, като те видях тук, защото екипът ти се кани да изстрелва ракета, която ще изведе в орбита първия американски изкуствен спътник на Земята. Всички са в Кейп Канаверал и се говори, че това ще стане довечера.