— Искаш ли още? Имам още един пакет.
Той поклати глава.
— Е, картинката ми е горе-долу ясна — каза тя най-накрая. — Имаш глобална амнезия, но всичко останало със съзнанието ти е наред. Не знам какво е физическото ти състояние, защото не съм вътрешен лекар, но съм длъжна да те посъветвам да се прегледаш колкото е възможно по-скоро. — Усмихна се. — Обаче изглеждаш добре, може би само поразтърсен.
— А този вид амнезия лекува ли се?
— Не, не се лекува. Процесът е необратим.
Това бе удар. Люк се бе надявал, че всичко ще се върне само за секунда.
— Исусе Христе! — промърмори той съкрушено.
— Не унивай — продължи Били съчувствено. — Пострадалите запазват всичките си умения и са способни лесно да наваксат онова, което е забравено. Така че обикновено бързо се вземат в ръце и скоро след това продължават да живеят нормално. Ще се оправиш.
Макар че чуваше ужасни новини, той се улови, че я гледа очарован, съсредоточил погледа си отначало в очите й, в които като че ли непрекъснато блещукаше огънче на съчувствие, после вниманието му се насочи към изразителните й устни, за да се спре накрая на отблясъците, които настолната лампа хвърляше по тъмните й коси. Искаше му се така да си говори вечно с нея.
— А какво може да причини подобна амнезия? — върна се той с усилие в реалния свят.
— Мозъчната травма е първата възможност, която трябва да се провери — заобяснява тя търпеливо. — Може да се получи в резултат на прекаран продължителен стрес, внезапен шок или медикаменти. Освен това може да се появи като страничен ефект от лечение срещу шизофрения посредством електрошокова терапия, комбинирана с медикаменти.
— Има ли начин да се разбере кое точно от тия неща е станало?
— Не и със сигурност. Казваш, че тази сутрин си бил махмурлия. Ако не от алкохол, това може да е било в резултат от прилагане на някакъв медикамент. Обаче никой лекар не може да ти каже нищо със сигурност. Самият ти трябва да разбереш какво се е случило с теб между вчера сутринта и днес.
— Е, сега вече поне знам какво да търся — отвърна той. — Шок, медикаменти или лекуване от шизофрения.
— Но ти не си шизофреник — забеляза тя. — Имаш много здраво отношение към заобикалящата те действителност. Каква ще бъде следващата ти стъпка?
Люк се изправи. Не му се искаше да се махне от тази магьосница, но тя му бе казала всичко, което знаеше.
— Ще отида да се видя с Бърн Ротетън. Той може да измисли нещо.
— Имаш ли кола?
— Помолих таксито да ме изчака.
— Ще те изпратя.
Докато слизаха по стълбите, Били го хвана нежно за ръката.
— От колко време сте разведени с Бърн? — попита я Люк.
— От пет години. Достатъчно време, за да станем отново приятели.
— Знам, че ще прозвучи странно, но въпреки това трябва да те питам. Двамата с теб ходехме ли?
— О, боже! — възкликна Били. — И още как!
1943
„Учените могат само да предполагат крайните температури, на които ще бъде подложен спътникът, излизащ от тъмната сянка на Земята и гмуркащ се в ослепителната слънчева светлина. За да смекчат въздействието им, половината цилиндър е покрит с обшивка от алуминиев оксид на ивици, широки точно 0.31 сантиметра, чиято роля е да отразяват изгарящите слънчеви лъчи, а другата половина ивици се състоят от изолация от фибростъкло, за да предпазят вътрешността от космическия студ.“
В деня, когато Италия се предаде, Били се сблъска с Люк във фоайето на съоръжение Q.
Отначало не можа да го познае. Срещу нея бе застанал слаб мъж на около трийсет години в костюм, който му бе възголям, и погледът й се плъзна по него, без да се задържи. Тогава той проговори:
— Били? Не ме ли позна?
Тя моментално разпозна гласа и сърцето й се преобърна. Но когато погледът й отново се върна върху мършавия мъж, изрекъл думите, Били ахна ужасена. Главата му приличаше на мъртвешки череп. Блестящата едно време коса сега висеше на мътни кичури. Тънката му шия стърчеше от яката на ризата, а сакото висеше от раменете му като от закачалка. Очите, вперени в нея, бяха очи на старец.
— Люк! — изохка тя. — Изглеждаш ужасно!
— Съжалявам — побърза да каже той.
— Не се притеснявай. Аз също съм поотслабнала, знам. Там, където бях, не преяждахме.
Искаше й се да го прегърне, но се сдържа, не знаейки как ще реагира той на това.
— Какво правиш тук? — попита я той.