Тя го събуди само колкото да го заведе до спалнята и да го сложи в леглото.
— Не си отивай — промърмори той в просъница и отново заспа дълбоко.
Били събу обувките му и разхлаби връзката му. Откъм отворения прозорец полъхваше топъл ветрец — нямаше нужда да го завива. Тя седна на крайчето на леглото и се загледа в него, спомняйки си дългото нощно пътуване от Кеймбридж до Нюпорт преди почти две години. Погали го по бузата с кутрето си, точно както бе направила онази нощ, но той не помръдна.
Свали си шапката, събу си обувките, помисли малко, после съблече и сакото, и полата си. След това, останала само по бельо и чорапи, тя се изтегна на леглото. Прегърна костеливите му рамене, привлече главата му към пазвата си и го притисна към себе си.
— Вече всичко е наред — прошепна. — Спи колкото си искаш. Като се събудиш, аз пак ще съм до теб.
Навън се стъмни. Стана студено. Тя стана, затвори прозореца и хвърли една завивка върху леглото. Скоро, някъде към полунощ, стиснала го здраво в прегръдките си, заспа и тя.
На другия ден, на разсъмване, след като беше спал дванайсет часа, той изведнъж се събуди и отиде до банята. Върна се след две минути и отново се пъхна в леглото. Беше съблякъл костюма и ризата си и сега беше само по бельо. Протегна ръце към нея, прегърна я и я притисна към себе си.
— Забравих да ти кажа нещо — каза той. — Нещо много важно.
— Какво?
— Докато бях във Франция, непрекъснато си мислех за теб. Всеки божи ден.
— Наистина ли? — прошепна тя. — Наистина?
Той не отговори. Отново бе заспал.
Тя остана да лежи в прегръдките му, представяйки си го как рискува живота си във Франция и как си мисли за нея, и сърцето й замалко не се пръсна от щастие.
В осем часа сутринта тя стана, отиде до хола и се обади в съоръжение Q, че е болна. За пръв път отсъстваше по болест от една година служба в армията. Изкъпа се, изми си косата, после се облече. След това поръча кафе и пуканки от румсървиса. Сервитьорът я нарече госпожа Лукас. Добре поне, че беше мъж, защото ако бе жена, щеше да забележи, че не носи брачна халка.
Помисли си, че миризмата на кафето ще събуди Люк. Прочете „Вашингтон Пост“ от начало до край, дори и спортните страници. Беше започнала да пише писмо до майка си в Далас на една от хотелските бланки, когато той излезе, залитайки, от спалнята по бельо, с разрошена коса и набола брада. Тя му се усмихна, радвайки се, че най-накрая се е събудил.
Той я гледаше объркано.
— Колко време съм спал?
Били погледна часовника си. Беше почти обед.
— Около осемнайсет часа.
Не можеше да разбере какво мисли. Беше ли му приятно, че я вижда? Или само си мисли как да я отпрати?
— Божичко! — изпъшка той удовлетворено, търкайки очи. — Не съм спал така цяла година… А ти през цялото време ли беше тук? Изглеждаш свежа като кукуряк.
— Дремнах малко.
— Стояла си цяла нощ?
— Ти ме помоли.
Той смръщи вежди.
— Май си спомням… — Поклати глава. — Ама че сънища сънувам! — Стана и отиде до телефона. — Румсървис? Донесете ми една не много опечена пържола, три пържени яйца, портокалов сок, хляб и кафе.
Били се намръщи. Никога не бе прекарвала нощ с мъж и не знаеше какво да очаква на сутринта, но това я разочарова. Беше толкова неромантично, че се почувства, кажи-речи, обидена. Спомняше си как се събуждаха братята й — същата работа. Измъкваха се от стаите си сънливи, с наболи бради и неутолим апетит. Обаче, спомни си тя, обикновено приемаха нормален вид, след като хапнеха.
— Момент така — каза той в слушалката и се обърна към Били. — Ти ще искаш ли нещо?
— Да, малко чай с лед.
Той повтори поръчката й и затвори. После седна до нея на дивана.
— Вчера говорих много.
— Няма да ти противореча.
— Колко време?
— Около пет часа без прекъсване.
— Извинявай.
— Не се извинявай. Каквото и да правиш, моля те, не се извинявай. — В очите й бликнаха сълзи. — Няма да го забравя, докато съм жива.
Той я хвана за ръцете.
— Толкова се радвам, че отново се срещнахме.
Сърцето й подскочи.
— Аз също.
Беше много повече, отколкото се бе надявала.
— Иска ми се да те целуна, но вече двайсет и четири часа не съм сменял дрехите си.
Някъде вътре в нея сякаш се скъса пружина и изведнъж усети, че леко се подмокря. Смая се от реакцията на тялото си — такова нещо не й се бе случвало.