Люк понапълня малко и започна да спи по-добре. Измъченият поглед изчезна. Купи си дрехи по мярка — ризи с къси ръкави, бели панталони и тъмносин костюм, който си слагаше, когато излизаха вечер. Малка част от момчешката му външност и поведение като че ли се завърна.
Двамата си говореха безспир. Тя му разказваше как изучаването на човешката психология постепенно ще премахне душевните заболявания, а той споделяше с нея мислите си как човек би могъл да полети към Луната. Говореха си за войната, мъчейки се да отгатнат кога ще свърши — Били смяташе, че германците едва ли ще издържат още дълго време, след като Италия вече бе паднала, обаче според Люк щяха да изминат още няколко години, докато Тихоокеанският басейн се прочисти от японци. Понякога излизаха с Антъни и Бърн и бистреха политиката по баровете, така както го бяха правили като студенти в някакъв друг, далечен свят. През един от уикендите Люк отлетя за Ню Йорк да се види с техните и на Били толкова й липсваше, че едва не се поболя. Не се уморяваше да бъде с него, нито веднъж не й стана скучно, нито веднъж не й се прииска да бъде на друго място. Мисълта му бе ясна, бе остроумен и находчив.
Караха се здравата, кажи-речи, два пъти седмично. И всяка караница следваше модела на първата, в хотела. Той казваше нещо лекомислено според нея, вземаше решение как да прекарат вечерта, без да я пита, или пък решаваше, че разбира повече от нещо — от радио, автомобили или тенис. Тя протестираше разпалено, а той я обвиняваше, че преиграва. От това обаче тя се палеше още повече и отчаяно се мъчеше да му посочи къде греши — той реагираше на това като неприязнено настроен свидетел, подложен на кръстосан разпит. Повела разгорещен бой, Били неусетно започваше да прилага непозволени средства — преувеличаваше, правеше тъпи заключения или направо лъжеше. Той веднага я обвиняваше в неискреност и казваше, че няма смисъл да се разговаря с нея, защото е готова да каже какво ли не, само и само да излезе победителка в спора. След което си излизаше, убеден повече от всякога, че е прав. И само след минути тя започваше да се сърди на себе си. Търсеше го и го молеше да забрави, искайки отново да бъдат приятели. Отначало той се правеше на човека с каменното лице, но тя винаги измисляше нещо, с което да го разсмее, и той омекваше.
Обаче през цялото време тя нито веднъж не влезе с него в хотела, а когато го целуваше, само бегло бръсваше с устни по неговите, и то винаги на публично място. Но дори и така, винаги когато го докосваше, усещаше влагата в себе си и разбираше, че не може да отиде по-нататък, без да стигне докрай.
Слънчевият септември премина в хладен октомври и Люк получи ново назначение.
Казаха му го в един петъчен следобед. Беше застанал във фоайето на съоръжение Q и чакаше Били. И когато тя излезе, веднага позна по очите му, че нещо се е случило.
— Какво има? — попита го без заобикалки.
— Връщам се във Франция.
Сякаш я удариха.
— Кога?
— Тръгвам в понеделник рано сутринта. Бърн — също.
— За бога, ти изпълни вече дълга си!
— Нямам нищо против да ме върнат — каза той. — Просто не ми се иска да те оставям.
В очите й избликнаха сълзи. Тя преглътна с усилие.
— Два дни.
— Трябва Да си стягам багажа.
— Ще ти помогна.
Двамата отидоха в хотела.
Още щом влязоха и затвориха вратата, тя го сграби за пуловера, дръпна го към себе си и вдигна лице към него да я целуне. Този път нямаше какво да се прави на целомъдрена. Плъзна връхчето на езика си по устните му, после отвори уста, за да поеме езика му.
Палтото й като че ли само се изхлузи от раменете й. Отдолу бе облечена с рокля на сини и бели вертикални райета, с бяла якичка.
— Погали ме по гърдите — прошепна тя.
Той като че ли се стресна.
— Моля те! — настоя тя нетърпеливо.
Дланите му бавно обхванаха малките й гърди. Тя затвори очи и се остави усещането да обсеби всичките й сетива.
После двамата изведнъж се отдръпнаха един от друг и тя впери жаден поглед в лицето му, запомняйки всяка черта. Искаше й се никога да не забрави колко са сини очите му, да не забрави извитите къдрици, падащи върху челото му, извивката на челюстта му, меката възглавничка на устните му.