— Искам да ми дадеш твоя снимка — каза тя. — Имаш ли?
— Не си нося снимки — усмихна се той. И добави с нюйоркски акцент: — Ти за кого ме вземаш? За Франк Синатра?
— Не може да нямаш снимка някъде със себе си.
— Може би имам някоя семейна снимка. Чакай да видя. — Той отиде в спалнята.
Тя го последва.
Охлузената му чанта стоеше, захвърлена в гардероба, където бе престояла може би всичките четири седмици. Той бръкна в нея и извади сребърна рамка, която се отваряше като книга. Вътре имаше две снимки — по една от всяка страна. Люк измъкна едната и й я подаде.
Бе правена преди три-четири години и на нея Люк изглеждаше по-пълен и по-млад, облечен с поло. Заедно с него бе снимана и възрастна двойка, сигурно родителите му, каза си Били, плюс двама близнаци на около петнайсет години и едно малко момиченце. Всички бяха в бански костюми.
— Не мога да я взема — каза тя, макар че я искаше с цялото си сърце. — Това е снимка на семейството ти.
— Искам да я вземеш. Тук съм и аз. Като част от семейството ми.
Точно това харесваше тя в нея.
— Беше ли с теб във Франция?
Снимката бе толкова важна за него, че почти не й се искаше да го лишава от нея, но, от друга страна, това я правеше, кажи-речи, безценна за нея.
— Покажи ми другата — каза тя.
— Какво?
— Тук има две снимки.
Не му се искаше да й я показва, но го стори. Другата снимка бе изрязана от албума с випускничките от Радклиф. На нея беше Били.
— И тя ли беше с теб във Франция? — попита го с треперещ глас. Не можеше да диша, сякаш някой я бе стиснал за гърлото.
— Да.
Тя избухна в сълзи. Беше непоносимо. Той си е изрязал снимката й от албума и я е носил със себе си заедно със снимка на семейството си през цялото време, докато животът му е бил непрекъснато в опасност. Изобщо не си бе помисляла, че е означавала толкова много за него.
— Защо плачеш? — попита я той.
— Защото ме обичаш — отвърна тя.
— Вярно е — потвърди той без колебание. — Страх ме беше да ти го кажа. Обичам те от Пърл Харбър насам.
Любовта й рязко се превърна в гняв:
— Как можа да го кажеш, копеле такова? Та ти ме изостави!
— Ако тогава бяхме тръгнали заедно, това щеше да съсипе Антъни.
— Антъни да върви по дяволите! — Тя сви юмрук и го стовари в гърдите му, но той сякаш не го усети. — Как можеш да слагаш щастието на Антъни пред моето, мръсен кучи син?
— Щеше да е нечестно.
— Но не разбираш ли, че така изгубихме цели две години да бъдем заедно! — Сълзите вече се стичаха свободно по бузите й. — А сега ни остават само два дни! Два скапани, шибани дни!
— Тогава спри да плачеш и ме целуни — каза той.
Тя го прегърна през врата и притегли главата му надолу. Сълзите й се стичаха по лицето й, мокреха устните им. Люк започна да разкопчава роклята й. Загубила търпение, тя го подкани:
— Моля те, просто я скъсай.
Той дръпна силно, копчетата се разлетяха и роклята се разгърна до талията. Още едно подръпване я отвори напълно. С енергично движение тя освободи раменете си от нея и застана пред него само по гащички и чорапи.
Люк изведнъж стана сериозен.
— Сигурна ли си, че искаш?
Тя се уплаши, че той изведнъж ще прояви някакви морални задръжки.
— Трябва, трябва да го направя! — извика. — Моля те, не спирай.
Люк я бутна лекичко в леглото. Били легна по гръб, а той легна върху нея, отпускайки тежестта на тялото си върху лактите. После я погледна право в очите.
— Правя го за първи път.
— Няма нищо — прошепна тя в отговор. — Аз също.
Първия път стана много бързо, но след около час им се прииска пак и този път го направиха по-бавно. Прилепила устни до ухото му, тя му каза, че иска да прави всичко, да му достави всяко удоволствие, за което си е мечтал, да извърши всеки акт на сексуална интимност. Правиха любов през целия уикенд, разтреперани от желание и тъга, знаейки, че може вече никога да не се видят.
Люк тръгна в понеделник сутринта и Били плака два дни.
Осем седмици по-късно разбра, че е бременна.
6.30 следобед
„Проблемът с температурата е най-главната пречка за изпращане на човек в Космоса. За да се провери изолацията, «Иксплорър» носи четири термометъра — три отвън, за измерване температурата на обшивката, и един вътре, заедно с другите уреди, за да се измери и вътрешната температура. Целта е да се запази нивото на температурата между четири и двайсет и един градуса по Целзий — обхватът, в който човек се чувства най-комфортно.“