— Бърн, ако знаеш нещо, за бога, кажи ми! Имам нужда от помощ.
Бърн му хвърли измъчен поглед.
— Има едно нещо… но то е тайна и не искам да вкарвам никого в беля.
Сърцето на Люк подскочи обнадеждено.
— Моля те, кажи ми. Не виждаш ли, че съм отчаян.
Бърн впери дълъг и немигащ поглед в него.
— Да, май си прав. — Той пое дълбоко дъх. — Добре, ето ти го тогава. Към края на войната Били и Антъни работеха по някакъв специален проект на OSS, наречен „Комитет наркотици на истината“. Навремето двамата с теб не знаехме за това. Разбрах го по-късно, когато бях женен за Били. Търсили са да открият медикаменти, с които да въздействат на пленници по време на разпит. Опитвали са мескалин, барбитурати, скополамин и канабис. Опитните им обекти били войници, заподозрени в симпатии към комунистите. Били и Антъни обикаляли казармите в Атланта, Мемфис и Ню Орлиънс. Спечелвали доверието на заподозрения в такива грехове войник, после му давали да изпуши една цигара и го подпитвали дали ще издаде някаква тайна.
Люк се засмя.
— Значи бая недоволници са се облажили за тяхна сметка.
Бърн кимна.
— На оня етап положението на моменти било наистина комично. След войната Били се върна в колежа и защити докторска степен на тема въздействието на законни наркотици, като никотина, върху човешкото съзнание. И когато стана доктор, продължи да работи в същата област, съсредоточавайки усилията си върху това как влияят наркотиците и други фактори върху паметта.
— Но вече не за ЦРУ.
— Така си помислих и аз тогава. Но сбърках.
— Божичко!
— През 1950 година, когато директор стана Роскоу Хиленкотър, Управлението сложило началото на проект под кодово название „Блубърд“ и Хиленкотър одобрил използването на безотчетни средства, така че нищо не е оставало черно на бяло. Проектът „Блубърд“ бил за контрол върху съзнанието, финансирали цели серии от напълно законни научни изследвания, прекарвайки парите през тръстове, за да прикрият истинския им източник, финансирали и работата на Били.
— А какво беше нейното отношение към това?
— Карахме се заради него. Аз твърдях, че не бива да се прави така, че ЦРУ иска да промива мозъците на хората. А според нея знанието можело да се използва и за добро, и за зло, вършела безценни научни изследвания и изобщо не я интересувало кой плаща сметките.
— Заради това ли се разведохте?
— Отчасти. Тогава пишех сценарий за радиотеатър, озаглавен „Детективска приказка“, но всъщност исках да започна да се занимавам с кино. През 1952 година написах сценарий за една правителствена институция, занимаваща се с промивка на мозъците на нищо неподозиращи граждани. Джак Уорнър го купи. Обаче не казах на Били нищо.
— Защо?
— Защото знаех, че ЦРУ ще забрани филма.
— Могат ли да го направят?
— Могат, и още как.
— И какво стана после?
— Филмът излезе през 1953. Франк Синатра игра главната роля на певец в един нощен клуб, който случайно става свидетел на политическо убийство и чиято памет е изтрита посредством някаква секретна технология. Джоан Кроуфърд игра неговия шеф. Страхотен хит стана. Кариерата ми бе сигурна — направо ме затрупаха с пари и поръчки от всички известни филмови студиа.
— А Били?
— Заведох я на премиерата.
— Сигурно е била сърдита.
Бърн се усмихна горчиво.
— Сърдита? Тя направо побесня. Обвини ме, че съм използвал поверителна информация, измъкната от нея. И беше сигурна, че ЦРУ ще й спре кранчето, съсипвайки по този начин научните й изследвания. И това беше краят на нашия брак.
— Значи това е имала предвид, когато ми каза, че сте имали несходство в житейските ценности.
— Права е. Трябваше да се омъжи за теб… Аз така и не можах да разбера защо не го направи.
Сърцето на Люк подскочи. Прииска му се да разбере защо Бърн казва това. Но отложи въпроса за по-нататък.
— Както и да е. Дай да се върнем на 1953-а година. Предполагам, че ЦРУ не й е спряло кранчето.
— Не го спря. — Бърн разтърси гневно глава. — Вместо това, разсипа моята кариера.
— Как?
— Бях подложен на разследване. Разбира се, бях комунист чак до края на войната, така че бях много лесна плячка. Вписаха ме в черния списък на Холивуд и след това даже не можах да си върна старата работа в радиото.
— И каква беше ролята на Антъни в това?
— Сторил всичко възможно, каза ми Били, да ме защити, но не могъл да направи нищо. — Бърн смръщи вежди. — Ала след всичко онова, което чух от теб, започвам да се питам дали не ме е излъгала.