— Ще трябва да ми зададеш по-конкретен въпрос.
— Не се подпичквай, за бога! Като говорихме последния път, усетих, че ме лъжеш, но тогава не знаех каква е истината. Сега вече я знам. Знам какво си правил с Люк снощи в нашата болница.
Тишина.
Били продължи:
— Чакам обяснение.
— Не мога да говоря за това по телефона. Ако може да се видим с теб някъде през следващите няколко дни…
— Да бе, как не! — Нямаше да му позволи да протака. — Искам веднага да чуя версията ти.
— Знаеш, че не мога да…
— Можеш да направиш каквото си искаш, по дяволите, така че не ми се прави на немощен.
Антъни повиши тон:
— Трябва да ми имаш доверие, Били! Та ние с теб сме приятели от двайсет години.
— Да, и още на първата ни среща ми създаде такива проблеми, че само аз си знам как се оправих.
В отговора на Антъни се промъкна весела нотка:
— Още ли ми се сърдиш за това?
Били омекна.
— Не, по дяволите! Наистина искам да ти вярвам. В края на краищата ти си кръстник на сина ми.
— Ще ти обясня всичко, ако утре се видим.
Тя отвори уста да изрази съгласието си, после се сети какво е направил и промени намерението си.
— Ти не ми се довери снощи, нали така? Просто си действал зад гърба ми, и то в болницата, където работя.
— Казах ти, всичко мога да обясня…
— Трябваше да обясниш, преди да се опиташ да ме премяташ. Кажи ми истината или отивам във ФБР веднага щом затворя. Ти си на ход.
Опасно беше да се заплашват мъжете — това понякога ги караше да проявяват тъпо упорство. Обаче Били знаеше, че ЦРУ никак не обича намесата на ФБР, особено пък в случай, когато Управлението работи на границата на законността, както беше в повечето от случаите, феберейците, които ревниво пазеха изключителното си право да ловят шпиони в границите на САЩ, щяха да припаднат от удоволствие при шанса да разследват незаконна дейност, извършвана от ЦРУ на американска територия. Ако това, което Антъни вършеше, бе редовно отвсякъде, заплахата на Били не струваше нищо. Обаче ако бе престъпил границите на закона, щеше да се стресне.
Той въздъхна.
— Добре де, обаждам се от уличен автомат, а не вярвам да подслушват и твоя телефон. — Помълча малко. — Може да ти се стори малко невероятно…
— Пробвай ме.
— Добре, почвам. Люк е шпионин, Били.
За миг тя изгуби ума и дума, после спонтанно отвърна:
— Не ми разправяй врели-некипели!
— Той е комунист, агент на Москва.
— За бога, Антъни! Ако мислиш, че ще ти повярвам…
— Изобщо не ми пука дали ми вярваш или не. — Тонът на Антъни внезапно стана груб. — От години предава на руснаците тайните за ракетите ни. Как, според теб, успяха да изстрелят „Спутник“-а си, докато нашият още беше по лабораторните станоци? Та те не са по-напред от нас в науката, за бога! Използват резултатите от нашите изследвания, както и от своите. И за всичко това е виновен Люк.
— Антъни, двамата с теб познаваме Люк от двайсет години, мамка му! Никога не е проявявал интерес към политиката!
— От това по-добро прикритие — здраве му кажи.
Били се поколеба. Възможно ли бе казаното да е истина? Без съмнение добрият шпионин би се престорил, че изобщо не се интересува от политика. Не би се преструвал дори за републиканец.
— Но Люк никога не би предал родната ни страна!
— Понякога хората го правят, Били. Недей забравя, че докато беше във френската Съпротива, Люк е работил с комунисти. Разбира се, те тогава бяха на наша страна, но той явно е продължил да работи с тях и след края на войната. Лично аз смятам, че не се ожени за теб, защото това би попречило на работата му за червените.
— Но се ожени за Елспет.
— Да, но нямат деца.
Били се отпусна на леглото, изумена.
— Имаш ли някакви улики?
— Имам доказателства… свръхсекретни чертежи, дадени от него на доказан агент от КГБ.
Объркването й бе пълно, вече не знаеше на какво да вярва и на какво не.
— Но дори всичко това да е вярно, защо си изтрил паметта му?
— За да спася живота му.
Това вече окончателно я шашна.
— Нищо не разбирам.
— Били, ние трябваше да го убием.
— Кои сте това вие?
— Ние, ЦРУ. Знаеш, че военните се канят да изстрелят първия ни спътник. Ако този опит пропадне, в обозримо бъдеще руснаците ще доминират в космическото пространство по същия начин, по който британците доминираха над американците двеста години. Трябва да разбереш, че Люк е най-сериозната заплаха за американската сила и престиж от войната насам. Решението да бъде отстранен бе взето час, след като научихме за дейността му.