С бясно биещо сърце Люк се закатери по оградата. Стигнал до върха, той чу тихата кашлица на пистолет със заглушител. Но не усети нищо. Трудно беше да се уцели движеща се мишена от петдесет метра разстояние, но не бе и невъзможно. Той се преметна през върха и в този момент пистолетът отново се изкашля. Люк скочи на земята, залитна, загуби равновесие и падна на земята. Чу се още един приглушен изстрел. Това го накара да скочи рязко на крака и да хукне, поемайки на изток. Повече изстрели не се чуха.
На ъгъла Люк се осмели да хвърли поглед назад. Антъни не се виждаше никакъв.
Беше успял да избяга.
Антъни чувстваше краката си като от гума и се подпря на стената. В двора миришеше на гниещи зеленчуци. Отвратителна смрад, бегло забеляза той.
Това бе най-трудното нещо, което бе правил през живота си. В сравнение с него убийството на Албен Мулие бе детска игра. Насочил пистолета към катерещата се фигура на Люк, той едва успя да се насили да дръпне спусъка.
Случи се възможно най-лошото. Люк бе жив и след като по него вече бе стреляно, той щеше да е в пълна бойна готовност, решен на всяка цена да научи истината.
Летящите врати се отвориха с трясък и Мълоун и Къртис изхвръкнаха навън, задъхани. Антъни дискретно плъзна пистолета в джоба си. После, едва дишайки, каза:
— През оградата… Давайте след него…
Но знаеше, че е безполезно.
Двамата хукнаха да изпълняват, а той се зае да издири куршумите.
10.30 вечерта
„Конструкцията на ракетата е базирана на Фау-2, използвана за бомбардировки срещу Лондон по време на войната. Дори двигателят изглежда същият. Акселерометрите, релетата и жирокомпасите — всичко е взето от Фау-2. Помпата за изпомпване на горивото използва водороден пероксид, минаващ през кадмиев катализатор, освобождавайки енергия, която задвижва турбина — това също е взето от Фау-2.“
Харолд Бродски правеше добро сухо мартини, а рибата тон, сготвена от госпожа Райли, беше произведение на изкуството. За десерт Харолд сервира черешов пай и сладолед. Били изпита чувство на вина. Толкова се стараеше да й угоди, а тя си мислеше за Люк и Антъни, за общото им минало и за новата ситуация, в която пътищата им отново се бяха пресекли.
Докато Харолд правеше кафето, тя се обади вкъщи да види дали с Лари и Беки-Ма всичко е наред. После Харолд предложи да минат в хола и да погледат телевизия. Отвори бутилка скъп френски коняк и щедро сипа от него в две огромни, тумбести чаши. „Дали не се опитва да подсили куража си?“, запита се Били. Или да отслаби съпротивата ми? Тя вдъхна от богатия аромат на коняка, но не отпи.
Харолд също имаше замислен вид. Обикновено беше приятен събеседник, остроумен и находчив, и в повечето случаи тя прекарваше весело с него, обаче тази вечер бе нещо умислен.
Двамата изгледаха един трилър, но Били не показа особен интерес към вълнуващите сцени на екрана. Мисълта й постепенно се отплесна към онова, което Антъни може да е сторил с Люк. В OSS се нарушаваха всички възможни закони, а Антъни все още се занимаваше със секретна работа, но въпреки това Били се уплаши, като разбра, че е стигнал толкова далеч. Дали в мирно време не се прилагаха други правила?
И какъв беше мотивът му? Бърн й се беше обадил и й бе разправил за признанията си пред Люк, потвърждавайки онова, което инстинктът й подсказваше по-добре от всичко друго — че Люк не може да бъде агент на чуждо разузнаване. Но дали Антъни го е повярвал? Ако не, тогава каква бе истинската причина за онова, което бе направил?
Харолд изключи телевизора и си наля още един коняк.
— Напоследък взех да се замислям за бъдещето ни — каза той.
Сърцето на Били трепна. Той се канеше да й направи предложение. Ако го беше направил вчера, тя щеше да приеме. Но днес дори не можеше да си помисли за това.
Той пое ръката й.
— Обичам те — промълви тихо. — Разбираме се добре, имаме едни и същи интереси, и двамата имаме по едно дете, но не това са причините. Мисля, че щях да искам да се оженя за теб дори и да беше сервитьорка, която непрекъснато дъвче дъвка и обича Елвис Пресли.
Били се засмя.
Харолд продължи:
— Обожавам те по простата причина, че това си ти. И знам, че чувството е истинско, защото ми се е случвало и преди. Само веднъж, с Лесли. Обичах я с цялото си сърце, докато не ми бе отнета. Така че не изпитвам никакви съмнения. Обичам те и искам да бъдем заедно завинаги. — Млъкна, погледна я и продължи: — А ти?