— Божичко, не! — обезпокои се изведнъж Хайд. — Всъщност ще е по-добре аз да им се обадя и да ги предупредя, че на Люк май му се е разхлопала дъската.
— Както желаете.
В този момент влезе Пит и Антъни му вдигна пръст да мълчи, после продължи да говори в слушалката със смекчен глас:
— По щастливо съвпадение на обстоятелствата, ние сме стари приятели с доктор и госпожа Лукас. Ще се опитам да го убедя да потърси помощ от психиатър.
— Това е добра идея.
— Е, благодаря ви, полковник. Успокоихте ме и смятам да постъпя точно така, както ме посъветвахте.
— Винаги на вашите услуги. Ако имате нещо да ме питате или да обсъдите с мен, можете да ми се обадите по всяко време.
— С удоволствие ще го направя — отвърна Антъни и затвори.
— Помощ от психиатър? — вдигна вежди Пит.
— Казах го само за пред него.
Антъни обмисли ситуацията. Тук, в хотела, вече нямаше улики. Беше подготвил Пентагона за всякакви изявления, които Люк би счел за нужно да направи. Оставаше само болницата на Били.
Той се изправи и каза:
— Ще се върна след час. Ти стой тук. Но не във фоайето. Вземи Мълоун и Къртис, хванете някоя камериерка, подкупете я и я накарайте да ви пусне в апартамента на Люк. Имам чувството, че той ще се върне.
— И ако го направи?
— Не го изпускайте, каквото и да ви струва това.
Полунощ
„Ракетата «Юпитер С» се зарежда с хайдайн — секретно, високоенергийно гориво, което е с 12% по-мощно от базираното на алкохол гориво, използвано за стандартните ракети «Редстоун». Силно токсична, корозионна субстанция, тя представлява смес от несиметричен диметил хидразин и диетилен триамин.“
Били вкара червения тъндърбърд в паркинга на джорджтаунския психодиспансер и изгаси двигателя. Полковник Лопес от Пентагона спря до нея с масленозеления си форд феърлейн.
— Но той не вярва на нито една моя дума — каза Люк ядосано.
— Не можеш да му се сърдиш — опита се да го успокои Били. — Администраторът на „Карлтън“ каза, че не е имало преследване по коридорите и кухнята и няма никакви гилзи из двора на товарната рампа.
— Как ще има? Антъни се е погрижил за всичко.
— Аз знам, че е така, но полковник Лопес не знае.
— Слава богу, че дойде да ми помогнеш.
Двамата слязоха от колата и влязоха в сградата, придружени от полковника — търпелив испаноезичен военен, с мургаво, интелигентно лице. Били кимна на дежурната на регистрацията и поведе двамата мъже нагоре по стълбите към архива.
— Сега ще ви покажа болничния картон на човек на име Джоузеф Белоу, чието физическо описание съвпада с това на Люк — обясни тя.
Полковникът кимна и Били продължи:
— Ще видите, че са го приели във вторник, подложили са го на лечение и след това са го изписали в 4 часа сутринта в сряда. А трябва да знаете, че е много необичайно да се лекува пациент от шизофрения, преди да е прегледан основно. Освен това едва ли е нужно да ви казвам, че е нечувано да се изписва пациент от заведение за душевноболни в четири часа сутринта.
— Разбирам — отвърна полковникът сдържано.
Били издърпа едно чекмедже, извади болничния картон на Белоу и го отвори.
Вътре нямаше нищо.
— О, боже! — изохка тя.
Люк впери смаян поглед в празната папка.
— С очите си видях документите само преди шест часа!
Лопес се изправи и кимна отегчено.
— Е, май това е всичко.
За миг Люк изпита усещането, че живее в някакъв сюрреалистичен свят, в който хората можеха да правят с него каквото си поискат — да стрелят по него, да си играят със съзнанието му — и той не може да докаже нищо от случилото се.
— Може би наистина съм шизофреник — каза той сломено.
— Да, обаче аз не съм! — кресна Били. — Аз също видях документацията.
— Да, обаче сега я няма — парира хладно Лопес.
— Чакайте малко — каза внезапно тя. — В регистъра долу трябва да е отбелязано времето на приемането му.
Тя затвори чекмеджето с трясък и тримата бързо слязоха долу в регистрацията, където Били попита регистраторката:
— Чарли, дай, ако обичаш, да видя регистъра.
— Веднага, доктор Джоузефсън. — Младата чернокожа жена зад бюрото се изправи и затърси по него. — По дяволите, къде е отишло това нещо?
— Исусе Христе! — промърмори ужасено Люк.
Жената обърна към тях смутеното си лице.
— Абсолютно съм сигурна, че беше тук само преди два часа.