Били се надвеси над бюрото като буреносен облак.
— Я ми кажи нещо, Чарли. Доктор Рос идвал ли е тази вечер?
— Да, госпожо. Тръгна си преди няколко минути.
Тя кимна.
— Следващия път, като го видиш, попитай го къде е отишъл регистърът. Той знае.
— Дадено, госпожо.
Били й обърна гръб.
— Нека ви попитам нещо, полковник — обади се сърдито Люк. — Преди да се видите тази вечер с нас, някой говорил ли е с вас за мен?
Лопес се поколеба за миг.
— Да.
— Кой?
Полковникът отново се поколеба, този път по-дълго и накрая каза:
— Мисля, че имате право да знаете. Обади ни се полковник Хайд от Кейп Канаверал. Каза, че ЦРУ ви е поставило под наблюдение и че държането ви било нерационално.
Люк мрачно кимна.
— Отново Антъни.
— По дяволите! — намеси се Били. — Не мога да измисля нищо друго, с което да ви убедя. И не ви обвинявам, че не ни вярвате… След като нямаме доказателства…
— Не съм казал, че не ви вярвам — възрази Лопес.
Люк се стресна и загледа полковника с надежда.
Лопес продължи:
— Мога да повярвам, че сте си представили как ви преследват из хотел „Карлтън“ и стрелят по вас. Мога дори да приема, че двамата с доктор Джоузефсън сте се наговорили да се престорите, че тук е имало документ, който после е изчезнал. Но не мога да повярвам, че сте включили и Чарли в заговора. Наистина трябва да имате регистър, а него го няма. Не вярвам вие да сте го взели. Няма смисъл да го правите. Но някой все пак го е направил. Значи има човек, който се опитва да скрие нещо.
— Значи ми вярвате? — попита Люк със светнал поглед.
— На какво да вярвам? Та вие сам не знаете за какво става въпрос. Аз — също. Но нещо със сигурност става. И то вероятно е свързано с тази ракета, която се каним да изстреляме.
— И какво смятате да направите?
— Смятам да заповядам охраната в Кейп Канаверал да мине на пълна бойна готовност. Бил съм вече там, знам ги колко са хлабави. Утре сутринта няма да разберат откъде им е дошло!
— Ами Антъни?
— Имам един приятел в ЦРУ. Ще му разкажа вашата история и ще му кажа, че не знам дали е вярна или не, но съм обезпокоен.
— Но това няма да ни отведе доникъде! — възрази Люк. — Трябва да разберем какво става, защо са изтрили паметта ми!
— Съгласен съм — търпеливо отвърна Лопес. — Но на този етап не мога да направя нищо повече. От тук нататък трябва да се оправяте сам.
— Боже господи! — изпъшка сломено Люк. — Значи от тук нататък съм вече сам.
— Не, не си! — остро се намеси Били. — Не си сам.
Четвърта част
1 часа сутринта
„Новото гориво е базирано на нервнопаралитичен газ и е много опасно. Доставя се в Кейп Канаверал със специален влак, оборудван с азот, който да го неутрализира, щом отнякъде протече. Ако върху кожата на човек капне и една капка, тя веднага се абсорбира в кръвообращението и е фатална. Техниците казват: Ако ти замирише на риба, бягай като луд.“
Били караше бързо, използвайки с уверени движения тристепенната скоростна кутия на тъндърбърда. Люк ги следеше с възхищение. Двамата профучаха през тихите улици на Джорджтаун, пресякоха потока към центъра на Вашингтон и се отправиха към „Карлтън“.
Люк чувстваше прилив на енергия. Беше му ясно кой е врагът, имаше до себе си приятел и знаеше какво трябва да прави. Все още не разбираше защо са му се случили такива неща, но бе твърдо решен да разбули мистерията и да приключи историята веднъж завинаги.
Били спря зад ъгъла, на една пресечка от входа на хотела.
— Ще отида първо аз — каза тя. — Ако във фоайето има нещо, което ми се стори подозрително, веднага ще изляза навън. И ако ме видиш, че си свалям палтото, ще знаеш, че е чисто.
Люк обаче не се чувстваше спокоен.
— Ами ако Антъни е там?
— Бъди сигурен, че няма да ме застреля — отвърна тя и слезе от колата.
Люк се запита дали да не поспори малко с нея, но реши да не го прави. Вероятно бе права. Според него Антъни вече бе претърсил стаята му основно и бе унищожил всичко, което би могло да хвърли светлина върху тайната, която толкова отчаяно се опитваше да скрие. Обаче Антъни трябваше да се държи естествено, за да може да продължи да държи на версията, че Люк е пострадал от загуба на паметта след тежък запой. Така че Люк очакваше да намери по-голямата част от нещата си. И нещо от тях може би щеше да му помогне да се ориентира. Освен това Антъни може да е пропуснал нещо.