Люк измъкна чука от стойката му и счупи стъклото. После натисна големия червен бутон вътре. Тишината в коридора бе рязко нарушена от остър, режещ слуха звънец.
Люк и Били се дръпнаха по-нататък по коридора и иззад ъгъла започнаха да наблюдават стаята му през облаците дим.
Вратата до тях изведнъж се отвори и навън излезе жена по нощница. Изумена се взря в стелещия се дим, после изведнъж изпищя и се спусна към стълбите. От друга врата изхвръкна мъж по риза с къси ръкави и с молив в ръка — явно човекът работеше по малките часове. Веднага след него от съседната врата излезе млада двойка, увити с чаршафи — очевидно тревогата ги бе заварила точно както са се любили. След няколко секунди коридорът вече бе пълен с кашлящ и залитащ към стълбите народ.
Вратата на стая 530 се отвори бавно.
В коридора излезе висок мъж. Напрягайки зрение през дима, на Люк му се стори, че вижда виненочервения белег на лицето — Пит. Той бързо дръпна глава зад ъгъла да не го видят. Фигурата, очертана през дима, за миг се поколеба, после се присъедини към потока хора, люшнал се към стълбите. От стаята излязоха още двама души и го последваха.
— Чисто е — каза Люк.
Двамата с Били влязоха в апартамента и Люк затвори вратата, за да не влиза дим. После се съблече.
— Боже мой! — ахна изведнъж Били. — Но това е същата стая!
Тя се оглеждаше с широко отворени очи.
— Не мога да повярвам. — Гласът й бе съвсем тих и той едва я чуваше. — Това е същият апартамент!
Люк бе замръзнал на място и сякаш го бе страх да помръдне. Тя явно се намираше под влиянието на някаква много силна емоция.
— Какво е ставало тук? — осмели се да попита той най-накрая.
Тя поклати глава.
— Трудно ми е да си набия в главата, че не помниш. — Тя направи няколко крачки из стаята. — Тук имаше огромен роял. Представяш ли си? Роял в хотелска стая! А там — кимна към банята — имаше телефон. Преди това никога не бях виждала телефон в баня.
Люк чакаше. На лицето й бе изписана печал и още нещо, което той не можа да определи.
— Ти беше отседнал тук по време на войната — каза тя най-сетне. После, като че ли бързайки да го каже на един дъх, добави: — Тук се любихме.
Той надникна в спалнята.
— Сигурно на онова легло.
— Не само на леглото. — Тя се изкиска, после изведнъж отново стана сериозна. — Колко млади бяхме тогава!
Мисълта, че се е любил с такава неотразима жена, беше непоносимо възбуждаща.
— Господи, как ми се иска да си спомня! — каза той с приглушен, треперещ от желание глас.
За негова изненада, тя се изчерви.
Люк се извърна встрани, вдигна слушалката на телефона и набра централата. Искаше да се увери, че огънят ще бъде овладян. След дълго чакане някой от централата най-сетне отговори.
— Обажда се господин Дейвис — заговори бързо Люк. — Аз пуснах алармата. Пожарът започна в помощна стая близо до стая петстотин и четирийсет.
После затвори, без да дочака отговор.
Били се оглеждаше и емоцията вече се бе изтрила от лицето й.
— Ето дрехите ти — каза тя.
Той влезе в спалнята. На леглото бяха проснати сиво спортно сако и чифт панталони, сякаш току-що излезли от химическо чистене. Сети се, че сигурно ги е изцапал в самолета и ги е дал да му ги почистят и изгладят. На пода до леглото се виждаха тъмни обувки. В едната от тях, навит прилежно на руло, бе пуснат колан от крокодилска кожа.
Люк отвори чекмеджето на нощното шкафче до леглото и намери портфейл, чекова книжка и писалка. Далеч по-интересен обаче му се стори календарният бележник със срещите и телефонните номера, който бе в дъното на чекмеджето. Отвори го на текущата седмица.
„26-и, неделя
Обади се на Алис (1928)
27-и, понеделник
Купи си бански
8.30 сутринта Апекс свщ, Вангард Мтл
28-и, вторник
8 сутринта Закуска с А. К., кафене Кей Адамс“
Били застана до него да погледне какво чете и сложи ръка на рамото му. Жестът бе съвсем обикновен, но Люк се стегна да не му проличи колко много я желае.
— Да имаш представа коя е тази Алис? — попита той.
— Малката ти сестричка.
— На колко е години?
— Седем години по-малка от теб, което означава на трийсет.
— Значи е родена през 1928 година. Сигурно съм говорил с нея на рождения й ден. Дали да не й се обадя сега и да я питам не съм ли й казал нещо необичайно?