— Аха! — Люк усети, че разковничето е някъде тук. — Значи е трябвало да пристигна тайно.
— Да. И аз не казах на никого. Разпитаха ме и военното разузнаване, и ФБР, но и на тях не казах, защото ме помолихте да не го правя. Не знаех дали съм постъпила правилно или не, след като чух, че сте изчезнали, но ми се стори, че е по-добре да се придържам към това, което ми бяхте казали. Правилно ли съм постъпила?
— Боже, Мариголд, откъде да знам? Но ти благодаря много за верността. — Навън алармата спря да звъни и Люк разбра, че времето му изтича. — Трябва вече да тръгвам. Благодаря ти за помощта.
— Няма проблеми. А вие я карайте умната, чувате ли?
Тя затвори.
— Събрах багажа ти — обади се Били.
— Благодаря. — Той извади балтона и шапката от гардероба и си ги сложи. — Дай сега да се омитаме оттук, преди да са се върнали ония боклуци.
Двамата се качиха на колата, отидоха в едно денонощно заведение близо до сградата на ФБР и си поръчаха кафе.
— Питам се в колко ли часа отлита първият самолет за Хънтсвил тази сутрин — каза Люк.
— Трябва ми справочник за полетите — отвърна Били.
Люк се огледа из заведението. В него бяха седнали две ченгета, пиещи бавно кафето си, четирима пияни студенти, които тъкмо си поръчваха хамбургери, и две недотам облечени жени, които вероятно бяха проститутки.
— Не вярвам тук да имат — забеляза той.
— Обзалагам се, че Бърн има. Писателите имат такива неща. Трябват им за предварителното проучване.
— Да, ама той сигурно спи.
Били се изправи.
— Ами тогава ще го събудя. Имаш ли десетак?
— И още как.
Джобът му още бе пълен с монетите, които бе откраднал вчера.
Били отиде до телефона, окачен на стената до тоалетната. Люк отпиваше бавно от кафето и я гледаше. Докато говореше по телефона, тя се смееше, отмяташе глава и изобщо се опитваше да бъде мила с човек, когото току-що е събудила. Гледаше я като омагьосан и желанието му се надигна с такава сила, че чак го заболя.
Тя се върна на масата и каза:
— Ей сега ще дойде и ще донесе справочника.
Люк погледна часовника си. Беше два часа.
— Оттук вероятно ще отида направо на летището. Дано да има някой ранен полет.
Били сви вежди.
— Някакъв краен срок ли има?
— Може и да има. Непрекъснато се питам какво ме е накарало да зарежа всичко и да хукна към Вашингтон. Сигурно е нещо, свързано с ракетата. И какво друго да е, ако не някаква заплаха за изстрелването й?
— Саботаж?
— Да. И ако съм прав, трябва да успея да го докажа преди десет и половина тази вечер.
— Искаш ли да дойда с теб до Хънтсвил?
— Ти трябва да се грижиш за Лари.
— Мога да го оставя при Бърн.
Люк поклати глава.
— Не, не мисля… благодаря ти.
— Винаги си бил независим кучи син.
— Не, не е това. — Искаше да го разбере правилно. — Много искам да дойдеш с мен. И точно в това е проблемът… искам твърде много от теб.
Тя се пресегна през пластмасовата маса и го хвана за ръката.
— Не бой се, няма никакъв проблем.
— Много е смущаващо… Женен съм за друга, но не знам какво чувствам към нея. Как изглежда?
Били поклати глава.
— Аз не бива да ти казвам нищо за Елспет. Ти сам трябва да я преоткриеш.
— Сигурно е така.
Били вдигна ръката му към устните си и я целуна нежно.
Люк преглътна с усилие.
— Винаги ли съм те харесвал толкова или това е нещо ново?
— Не е ново.
— Изглежда, добре сме се разбирали с теб.
— Ни най-малко. Карахме се като откачени. Но адски се обичахме.
— Каза, че сме се любили… в оня хотел…
— Престани!
— Хубаво ли беше?
Тя вдигна пълните си със сълзи очи към него.
— Най-хубавото нещо, което съм изживявала.
— Тогава как така не съм женен за теб?
Тя наведе глава и се разплака с тихи хлипове, разтърсващи раменете й.
— Защото… — Прокара длани през лицето си, пое дълбоко дъх и отвори уста да продължи, но не издържа и отново се разплака. Накрая изтърси през сълзи: — Ти ми се разсърди толкова много, че не ми говори цели пет години.
1945
Родителите на Антъни имаха конеферма близо до Шарлотсвил, Вирджиния, на два часа път от Вашингтон. Къщата им бе голяма, облицована отвън с бели трупи, с много крила и дузина стаи във всяко. Имаше манежи за езда, тенискортове, едно езеро и поточе, гори. Майката на Антъни ги бе наследила от баща си, заедно с пет милиона долара.