В десет и половина адмиралът настоя мъжете да минат в билярдната. На барчето до стената бяха подредени твърди напитки и кутии с пури. Люк отказа да пие повече — нямаше търпение да се шмугне в чаршафите до топлото, очакващо го с желание тяло на Били и никак не му се искаше да му се приспи точно когато не трябва.
Адмиралът си наля щедро количество бърбън, хвана Люк под ръка и го поведе към другия край на залата, за да му покаже колекцията си от оръжия, изправени в заключени стъклени витрини. Семейството на Люк не бяха ловци и оръжието за него беше само за убиване на хора, а не на животни, затова гледката не му направи впечатление. Освен това бе убеден, че алкохол и оръжие правят много лоша комбинация. Но от учтивост се престори на заинтригуван.
— Познавам и уважавам твоето семейство, Люк — каза адмиралът, докато двамата разглеждаха една от пушките. — Баща ти е велик човек.
— Благодаря — отвърна Люк.
Това му заприлича на встъпление от добре репетирана реч. Баща му бе прекарал войната като шеф на кабинета по ценообразуването, но адмиралът сигурно го мислеше още за банкер.
— Трябва да мислиш за семейството си, когато си избираш съпруга, момчето ми — продължи адмиралът.
— Да, сър, ще го направя — прилежно отвърна Люк, чудейки се накъде бие адмиралът.
— Която и да е бъдещата госпожа Лукас, за нея винаги ще има място във високите кръгове на американското общество. Трябва да си избереш момиче, което да е способно да поеме този товар.
Люк започна да схваща накъде се насочва разговорът. Подразнен, той върна пушката обратно в шкафа.
— Ще имам това предвид, адмирале — каза и понечи да се отдалечи.
Адмиралът обаче го хвана за лакътя и го спря.
— Каквото и да правиш, не пропилявай шансовете си напразно.
Люк впери в него святкащ от гняв поглед. Твърдо бе решил да не пита адмирала какво иска да каже. Беше убеден, че знае отговора и бе по-добре да не го чува.
Обаче адмиралът не се предаваше.
— Не се забърквай с тая малка еврейка… не е за теб.
Люк изскърца със зъби.
— Ако ме извините, това е тема, която бих предпочел да обсъдя с моя баща.
— Обаче баща ти не знае за нея, нали?
Люк почервеня. Адмиралът бе спечелил точка. Родителите на Люк още не бяха виждали Били. Но кога да се видят? За това просто не бе останало време. Цялата им любов бе протекла в откраднати от войната кратки моменти. Но това не бе единствената причина. Дълбоко в душата на Люк един едва доловим дребнав гласец непрекъснато му шушнеше, че момиче от едва кретащо от нищета еврейско семейство надали покрива представата на близките му за сполучлив за него брак. Щяха да я приемат, той бе сигурен, и не само това — щяха да я обикнат поради същата причина, поради която я обичаше и той. Но в началото може би щяха да бъдат малко разочаровани. Ето защо той с нетърпение очакваше удобен момент, за да им я представи и постепенно да им даде време да я опознаят.
Фактът, че в думите на адмирала има, макар и зрънце истина, разяри Люк още повече. Едва сдържайки се да не избухне, той каза:
— Моля да простите предупреждението ми, че тези забележки са обидни за мен.
Цялата стая стихна, но завоалираната заплаха мина покрай ушите на пияния адмирал.
— Разбирам те, синко, но аз съм живял повече от теб и знам какво говоря.
— Извинете ме, но не познавате хората, за които става въпрос.
— О, така ли? Тогава нека ти кажа, че вероятно знам повече от теб за въпросната млада дама.
Нещо в гласа на адмирала прозвуча като предупреждение, но Люк вече бе набрал обороти и не му обърна внимание.
— Знаете друг път! — нарочно грубо отвърна той.
Бърн се опита да се намеси:
— Хей, момчета, я стига сте дрънкали! Дайте да поиграем малко билярд, а?
Но вече нищо не можеше да спре адмирала. Той сложи ръце на раменете на Люк.
— Виж какво, моето момче, аз съм мъж и мога да те разбера — каза той със съучастнически тон, който отблъсна Люк още повече. — Ако не приемаш нещата насериозно, няма нищо лошо в това да чукнеш някое и друго курве, както всички ние…
Не можа да довърши изречението си. Люк се обърна към него, опря длани в гърдите му и силно го блъсна назад. Адмиралът залитна, размахал ръце, и бърбънът му литна във въздуха. Опита се да запази равновесие, но не можа и тежко се тръшна по задник на килима.
Люк изрева:
— А сега млъквай, преди да съм затворил с юмрук мръсната ти уста!