Антъни с пребелело лице се втурна напред и сграби Люк за ръката.
— Люк, опомни се, за бога! Какво правиш?
Бърн бързо се вмъкна между него и седналия на пода адмирал.
— Успокойте се и двамата! — извика той.
— Да се успокоя? — викна Люк. — Първо те кани в къщата си, а след това обижда приятелката ти. Крайно време е някой да научи тоя изкуфял дъртак на маниери!
— Тя е курва — каза адмиралът от пода, без да става. — Аз ли не знам, мамка му! — Гласът му се превърна в рев: — Аз платих аборта й!
Люк замръзна на място.
— Абортът й? — повтори той стъписано.
— Да, да, аборта й. — Той с усилие се изправи на крака.
— Тя забременя от Антъни и аз й платих хиляда долара, за да се отърве от малкото копеле. — Устата му се изкриви в злорада, тържествуваща гримаса. — А сега пак ми кажи, че не знам какво говоря!
— Лъжеш!
— Питай Антъни!
Люк извърна поглед към Антъни.
Антъни обаче поклати глава.
— Детето не беше мое. Казах така на баща ми, за да ми даде хиляда долара. То беше твое дете, Люк.
Люк се изчерви до корена на косата си. Старият, пиян като талпа адмирал го бе направил на глупак. Именно той беше този, който не знаеше нищо. Мислеше си, че познава Били, а тя е скрила от него такова важно нещо… Заченал е дете, а приятелката му е направила аборт и всички са знаели за това, с изключение на него. Унижението бе убийствено.
Той изхвръкна от стаята, побеснял. Мина през коридора като вихър и се втурна в хола. Там обаче бе само майката на Антъни — момичетата явно вече си бяха легнали. Госпожа Каръл видя лицето му и стреснато попита:
— Какво има, моето момче?
Той не й обърна внимание и тръшна вратата.
Изтича по стълбите на горния етаж, стигна до източното крило, намери стаята на Били и влетя вътре, без да чука.
Тя лежеше гола на леглото и четеше, разпуснала къдравата си черна коса върху възглавницата като вълна. Красотата й обаче само го разяри още повече.
Тя вдигна очи към него, щастливо усмихната, но като видя изражението на лицето му, усмивката й угасна.
— Някога лъгала ли си ме? — кресна той извън себе си.
Тя рязко седна в леглото, уплашена.
— Не, никога.
— Тоя шибан адмирал казва, че ти е платил за аборт!
Лицето й пребледня.
— О, не! — изпъшка тя.
— Вярно ли е? — викна той. — Казвай!
Били кимна, заплака и скри лице в дланите си.
— Значи си ме лъгала.
— Съжалявам! — проплака тя. — Исках го това дете… твоето дете… исках го от цялото си сърце. Но не можех да говоря с теб. Ти беше във Франция и не знаех дали изобщо ще се върнеш. Трябваше да реша сама. — Повиши глас: — Това беше най-гадният период в живота ми!
Люк сякаш плуваше в мъгла.
— Аз съм имал дете — прошепна той.
Настроението й се промени на секундата.
— Хайде сега, не ми лей сълзи — каза тя сопнато. — Не беше толкова сантиментален към спермата си, когато ме чукаше, така че не започвай сега… Много е късно, по дяволите!
Това го убоде неприятно.
— Трябваше да ми кажеш. Дори и да не си могла да се свържеш с мен тогава, трябвало е да ми кажеш при първа възможност. При първата отпуска.
Тя въздъхна.
— Да, знам. Но според Антъни не биваше да казвам на никого и трябва да ти заявя, че никак не е трудно да убедиш едно момиче да пази тайна от такъв род. Никой никога нямаше да разбере, ако не беше този адмирал Гадняр Каръл.
Люк побесня от спокойствието, с което тя говореше за измамата си, като че ли единственото лошо нещо, което е направила, е било да се остави да я хванат.
— Няма да мога да го преживея — каза той отнесено.
Тя сниши глас:
— Какво искаш да кажеш?
— След като си ме излъгала, и то за такова важно нещо, как да ти вярвам занапред?
Лицето на Били се изкриви от болка.
— Имаш намерение да ми кажеш, че всичко е свършено. — Той не отговори и тя продължи: — Така е, познавам те добре. Права съм, нали?
— Да.
Тя отново заплака.
— Идиот такъв! — успя да извика през сълзи. — Не те интересуваше нищо, освен войната.
— Войната ме научи, че нищо друго не е толкова важно, колкото верността.
— Пълни лайна! Още не си разбрал, че когато човек е притиснат от нужда, той е готов да излъже.
— Дори и хората, които обича?
— Най-вече, защото държи толкова много на тях, че е готов на всичко. Защо мислиш, че хората казват истината на свещеници и на абсолютни непознати, с които пътуват заедно във влака? Защото не ги обичат и не ги интересува какво ще си помислят!