Бе влудяващо права. Но Люк презираше такива лесни извинения.
— Не такова е разбирането ми за живота.
— Какъв късметлия! — каза горчиво тя. — Израсъл си в щастливо семейство, никога не си знаел какво е това да те отритнат, да загубиш близък човек. Войната беше тежка за теб, но никога не си бил подлаган на мъчения и нямаш достатъчно въображение, за да бъдеш страхливец. Разбира се, ти не лъжеш… Поради същата причина, поради която госпожа Каръл например не краде.
Тя беше невероятна — убеждаваше себе си, че за всичко е виновен той. Невъзможно беше да се говори с човек, който сам се мами така жестоко. Кипящ от гняв, той се извърна да си върви.
— Щом мислиш, че съм такъв, значи сигурно се радваш, че всичко между нас свърши.
— Не, не се радвам. — Сълзите не спираха да текат по лицето й. — Обичам те и никога не съм обичала друг. Съжалявам, че те излъгах, но няма да се просна в краката ти само заради това, че в момент на криза съм постъпила неправилно.
Нямало да се просне в краката му! Та той изобщо не искаше да я кара да прави каквото и да било. Искаше просто да се махне от нея, от приятелите им, от адмирал Каръл и омразната му къща.
Някъде дълбоко в съзнанието му се обади слаб гласец, нашепващ му, че захвърля най-ценното, което някога е имал, и че този разговор ще го накара да съжалява горчиво цял живот. Но унижението бе много силно, гневът го бе завладял и раната бе твърде болезнена. Отправи се към вратата.
— Не си отивай! — умолително проплака тя.
— Върви по дяволите! — излая той и излезе.
2.30 сутринта
„Новото гориво, както и по-големият резервоар за него, осигуряват на «Юпитер С» тяга от 41 500 килограма и удължават времето за изгаряне от 121 на 155 секунди.“
— Тогава Антъни се прояви като истински приятел — каза Били. — Бях отчаяна. Хиляда долара! Не можех дори да си помисля за такава сума. Но той ги взе от баща си и пое цялата вина. Човек с главно Ч. И точно затова ми е трудно да го разбера сега.
— Не мога да повярвам, че съм се отказал от теб — каза Люк. — Не съм ли разбирал какво си изстрадала?
— Вината не беше само твоя — уморено въздъхна Били. — Обаче тогава мислех, че е само твоя. Едва сега виждам и своята.
Изглеждаше така, сякаш самият разказ за преживяното я бе уморил.
Двамата замълчаха, всеки потънал в мислите си. Люк се питаше за колко време ще дойде Бърн от Джорджтаун, после мислите му се върнаха към току-що чутия разказ.
— Не ми харесва много това, което чух за себе си — каза той след малко. — Наистина ли съм загубил двамата си най-добри приятели, само защото съм бил тъпо непреклонен и инатлив?
Били се поколеба, после се засмя.
— Какво, да подслаждам думите? Да, точно това направи.
— И затова ти се омъжи за Бърн.
Тя отново се засмя.
— Понякога си толкова егоцентричен — каза му с любов. — Не се омъжих за Бърн, защото ти ме изостави. Омъжих се за него, защото е един от най-добрите мъже на света. Умен, нежен и добър в леглото. Трябваше да минат няколко години, докато те прежаля, но когато това стана, влюбих се в него.
— И двамата с теб станахме отново приятели?
— Бавно. Всички те обичахме, макар понякога да се държеше като инатливо муле. Писах ти, когато се роди Лари, и ти дойде да ме видиш. После, на другата година, Антъни направи огромен купон на трийсетия си рожден ден и ти също дойде. Беше се върнал в Харвард и работеше по докторската си дисертация. Останалите също се бяха върнали във Вашингтон — Антъни, Елспет и Пег работеха за ЦРУ, аз участвах в научно изследване в университета „Джордж Вашингтон“, а Бърн пишеше сценарии за националното радио. Така че когато идваше два-три пъти в годината в града, всички се събирахме.
— Кога се ожених за Елспет?
— През хиляда деветстотин петдесет и четвърта. Годината, в която се разведох с Бърн.
— Знаеш ли защо съм се оженил за нея?
Тя се поколеба. Отговорът сигурно е лесен, помисли си Люк. Би трябвало да каже: „Защото я обичаше, разбира се!“. Но тя не го направи.
— Не аз трябва да ти отговарям на този въпрос — отговори Били най-сетне.
— Ще попитам Елспет.
— Дано я попиташ.
Той вдигна поглед към нея. В отговора имаше някакъв намек и Люк тъкмо се питаше как да я предизвика да му каже какво има предвид, когато навън спря бял линкълн континентал. От него изскочи Бърн и влезе в кафенето. Люк го посрещна с думите: