Антъни.
Отначало чак й се зави свят от облекчение. Антъни нямаше да стори нищо на Лари. После обаче премисли нещата наново. Дали? Тя би казала, че Антъни няма да стори нищо лошо и на Люк, но той бе стрелял по приятеля си. За него вече не можеше да се каже със сигурност какво би направил и какво не. Най-малкото, според нея, Лари е бил уплашен, че са го събудили толкова рано и са го накарали да се облече и да излезе, без да се обади на майка си.
Трябваше да си го върне по възможно най-бързия начин.
Тя изтича долу да се обади на Антъни. Още обаче преди да стигне до телефона, той иззвъня.
Били го грабна и притисна слушалката до ухото си.
— Да?
— Антъни се обажда.
— Как можа да го направиш? — писна Били. — Как може да си толкова жесток!
— Трябва да разбера къде е Люк — каза той хладно. — Не можеш да си представиш колко е важно.
— Тръгна за… — Млъкна. Ако му кажеше, щеше да остане без никакво оръжие.
— Тръгна закъде?
Били пое дълбоко дъх.
— Къде е Лари?
— С мен е. Не се безпокой за него.
Това я вбеси.
— Как така да не се безпокоя, скапан тъпак такъв!
— Просто ми кажи това, което искам да знам, и всичко ще бъде наред.
Искаше й се да му вярва — да му изпее отговора и да го остави да върне Лари у дома, но с огромно усилие на волята си потисна надигналото се изкушение.
— Чуй ме сега. Когато видя сина си, тогава ще ти кажа къде е Люк.
— Не ми ли вярваш?
— Това някакъв майтап ли е?
Той въздъхна.
— Добре. Дай да се видим при „Джеферсън Мемориъл“.
Били усети леко удовлетворение.
— Кога?
— В седем часа.
Тя погледна часовника си. Минаваше шест.
— Ще бъда там.
— Били…
— Какво?
— Бъди сама.
— Добре.
Били затвори.
Беки-Ма бе застанала до нея, изглеждаща ужасно крехка и стара.
— Какво… — заекна тя уплашено. — Какво става?
Били се опита да си придаде спокойно изражение.
— Лари е с Антъни. Сигурно е дошъл и го е взел, докато си спала. Сега ще отида да го върна. Няма какво да се безпокоим повече.
Тя се качи горе. Влязла в спалнята си, взе един от столовете и го сложи под гардероба. После стъпи на стола, протегна ръка и свали малък куфар, поставен най-отгоре на гардероба. След това го сложи на леглото и го отвори.
Разви вързопчето от мек плат и отвътре проблесна матовата повърхност на колт 45.
През войната всички бяха въоръжени с колт. Тя си го бе запазила като сувенир, но някакъв инстинкт или пък навик я караше редовно да го почиства и смазва. След като по теб са стреляли, чувстваш се по-спокойно, когато разполагаш с някакво огнестрелно оръжие, каза си тя.
С палец натисна копчето зад спусъка и пълнителят излезе от ръкохватката. В куфарчето имаше и кутия патрони. Били зареди седем, притискайки ги с палец в пълнителя, после го тласна с обиграно движение в ръкохватката. След това изщрака със затвора, за да вкара куршум в цевта.
Нещо я накара да се извърти рязко. На вратата бе застанала Беки-Ма и се взираше, ужасена, в пистолета.
Без да каже дума, Били също й отправи дълъг поглед.
След това изхвръкна покрай нея навън и скочи в колата.
6.30 сутринта
„В първата степен има около 25 000 килограма гориво. То ще бъде изгорено за две минути и 35 секунди.“
Беше удоволствие да се кара линкълнът на Бърн — без усилие поддържаше сто и петдесет километра в час и летеше по пустите пътища на потъналата в сън Вирджиния. На излизане от Вашингтон Люк изпита чувството, че оставя зад гърба си преживелиците от един кошмар, разтърсил го и обърнал живота му наопаки, и в тези ранни часове на деня му се струваше, че бяга от него.
Беше още тъмно, когато пристигна в Нюпорт Нюз и паркира колата на малкия паркинг до затворената сграда на местното летище. Отвътре не светеше нито една светлинка, с изключение на самотната крушка в телефонната кабина до входа. Той изгаси двигателя и се вслуша в настъпилата тишина. Нощта беше ясна, а летището бе ярко осветено. Подредените самолети в него изглеждаха особено тихи и спокойни, като коне, заспали прави.
Не бе мигвал вече над двайсет и четири часа и се чувстваше адски уморен, но мисълта му безспир прехвърляше всичко изживяно до този момент. Беше влюбен в Били. Сега, когато бе на триста километра от нея, можеше да го признае пред себе си. Но какво означаваше това? Винаги ли я бе обичал? Или това бе просто моментно увлечение, повторение на мигновения удар, който е изпитал през 1941 година? Ами Елспет? Защо се бе оженил за нея? Беше питал Били за това, но тя бе отказала да му отговори. „Ще питам Елспет“ — бе казал той тогава.