После го целуна и си тръгна. Това бе единственият случай, когато би могло да се каже, че и сърцето е взело участие.
— А ти? — попита той Елспет. — Пег е вече омъжена, Били вече се развежда… Имаш да ги настигаш.
— О, знаеш ни какви сме момичетата на държавна служба.
Фразата бе вестникарско клише. Толкова много млади жени работеха за правителството, че надминаваха броя на неженените мъже с пет към едно. И заради това ги описваха като сексуално неуспели и готови да се хвърлят на врата на всеки мъж. Люк не вярваше Елспет да е такава, но щом искаше да се измъкне от отговора, нека се преструва.
Тя го помоли да наглежда печката, докато отиде до банята да се освежи. На единия котлон клокочеше голяма тенджера със спагети, а на другия — малък тиган с доматен сос. Мартинито го бе отпуснало, от котлоните се вдигаше чуден аромат и бе с жена, която наистина харесваше. Чувстваше се щастлив.
След малко чу Елспет да го вика с нехарактерна за нея безпомощна нотка в гласа:
— Люк… би ли дошъл за минутка.
Той пристъпи в банята. Роклята на Елспет бе окачена на вратата и тя беше по сутиен, колан и дълги чорапи с жартиери. Обувките с високи токчета също бяха на краката й. Макар че я бе виждал с далеч по-малко дрехи на плажа, на Люк тя му се стори неизмеримо по-секси по бельо. Стоеше така и притискаше с длан окото си.
— По дяволите, влезе ми сапун в окото! — каза тя. — Би ли се опитал да го измиеш?
Люк пусна студената вода в мивката.
— Наведи се — каза той, притискайки я леко с лявата ръка в лопатките.
Бледата й кожа бе нежна и топла. Той подложи шепата си под струята и леко плисна водата в окото.
— Така е по-добре — каза тя.
Люк плакна окото й дотогава, докато тя най-накрая не каза, че щипането е спряло. Той я накара да се изправи и изтри лицето й със суха кърпа.
— Кървясало е малко, но нищо му няма — каза той.
— Сигурно на нищо не приличам.
— Не. — Той вторачи поглед в нея. Окото наистина бе кървясало, косата от неговата страна бе мокра и висеше на кичури, но въпреки това бе толкова красива, колкото едно време, когато, преди повече от десет години, я видя за пръв път. — Много си хубава.
Главата й все още бе килната леко нагоре, макар че той вече бе подсушил лицето й. Устните й бяха полуотворени в лека усмивка. Бе най-естественото нещо на света да се наведе и да я целуне. Тя отвърна на целувката — отначало неуверено и с колебание, после вдигна ръце, обгърна врата му и притискайки главата му към своята, впи устни в неговите.
Сутиенът й се притисна към гърдите му. Би било адски съблазнително, ако материята не бе толкова груба и не го драскаше болезнено през фината тъкан на ризата му. Той се отдръпна назад, чувствайки се глупаво.
— Какво? — попита го тя.
Той докосна сутиена лекичко и каза с усмивка:
— Боде.
— Бедното момченце — отвърна тя закачливо.
С бързо движение Елспет изви ръце назад, разкопча сутиена и го пусна на пода.
Беше я галил няколко пъти по гърдите преди толкова време, но нито веднъж не ги бе виждал. Бяха бели и закръглени, с бледолилави, изпъкнали от възбуда зърна. Тя отново обгърна шията му с ръце и притисна тяло към неговото. Гърдите й бяха топли и нежни.
— Ето така — прошепна му. — Така е по-добре.
След малко той я вдигна на ръце, отнесе я в спалнята и я сложи на леглото. Елспет изрита обувките си, а Люк пъхна пръсти в колана и попита:
— Може ли?
Тя се изкиска:
— О, Люк, толкова си учтив!
Той се ухили. Малко глупаво се получаваше, но Люк просто не знаеше как да се държи. Тя надигна дупето си и той свали колана й. Гащичките й бяха розови като останалото бельо.
— Не питай — прошепна тя. — Направо ги сваляй.
Когато започнаха да се любят, направиха го бавно и съсредоточено. Тя непрекъснато държеше лицето му в дланите си и ненаситно го целуваше, а Люк не спираше с бавните движения на таза си.
— Толкова отдавна исках това — шепнеше в ухото му и най-накрая, с невъздържан вик на удоволствие се отпусна изтощена на леглото.
Скоро след това тя потъна в сън, обаче Люк остана буден и вторачен в тавана, се замисли за живота си.
Винаги бе искал да има семейство. За него щастието се състоеше от голяма и шумна къща, пълна с деца, приятели и домашни любимци. А ето че бе вече на трийсет и четири години, неженен, а годините си хвърчаха една след друга с неподозирана бързина. Още от края на войната кариерата ми се е превърнала в задача от първостепенно значение, каза си той. Беше се върнал в колежа, опитвайки се да навакса пропуснатите години. Но не това бе действителната причина, поради която не се бе оженил. Истината се състоеше в това, че само две жени бяха успели да докоснат сърцето му — Били и Елспет. Били го бе измамила, но ето че Елспет бе тук, до него. Той премести поглед към пищното й тяло, леко проблясващо на уличното осветление отвън. Какво по-хубаво от това да прекарва всяка нощ така, с жена, която бе умна, смела като лъвица, с деца… и на всичко отгоре смайващо хубава?