Тя постави ръце на лицето му и се вгледа в него с тези огромни сини очи, пълни с притеснение за него… за него. Толкова дълго време го смятаха за най-големия, лош и страшен сред воините на Посейдон, а тази малка нежна, изваяна жена се страхуваше, че тя го е наранила.
Раздразнението му се изпари. На негово място се появи силно чувство, което не можеше да определи. Избликна от гърдите му и се разпростря из цялото му тяло. Той искаше… искаше… нуждаеше се.
Изведнъж нуждата бе всичко, което съществуваше. Витаеше във въздуха между тях и се вливаше във вените му. И тогава той я целуна.
Постави едната си ръка на кръста й, а с другата обхвана врата й и я извади от равновесие, при което тя падна в скута му и той наведе глава, за да улови устните й със своите. Ерин ахна тихо и той пое дъха й в устата си. Почувства се така, сякаш бе вкусил желание или молба, сякаш бе уловил част от душата й в своята.
От нея извираше музика и се вливаше в него, а топлината и гостоприемството на устата й бе симфония от желание, дирижирана от маестро. Тя издаде стенещ звук и той се опита да го поеме. Да поеме музиката, да вдиша светлината и магията й в сърцето си, докато продължаваше да я целува и целува.
В името на светлината и водата, о могъщи Посейдон, тя отвръщаше на целувката му.
За миг целувката се промени от изследваща до собственическа и всяка част от него пищеше от нужда да я сложи да легне в цветята, да разкъса дрехите й и да нахлуе в нея точно там, в градината.
Ципът му със сигурност бе опасно близо до това да остави татуировка върху пениса му от натиска, защото дори само вкусът й го караше да пламти целия. Ад, изпълнен с глад и желание… и изведнъж той осъзна, че тя бе точно като сбъдната мечта.
Мечта, която никога не би заслужил.
Като всички мечти, които не би могъл да постигне.
Той отдръпна глава от нейната, дишаше тежко от усилието, което му костваше това да го направи. Ерин се вгледа в него. Сините й очи бяха замъглени от страст, а устните й подути от целувките му и дълбоко в душата му изрева примитивна нужда да я притежава.
Нужда, която никога нямаше да може да задоволи. Той повдигна отпуснатото й тяло от себе си и се подготви да се опита да убеди себе си — да убеди и двама им — че тази целувка никога повече не трябва да се повтаря.
— Ерин, ние не можем…
В този миг между тях премина леден вятър и той дръпна Ерин зад себе си, осъзнавайки какво означава това. Знаейки, кой е това.
— Не, не можете — категорично каза Аларик, докато придобиваше телесна форма. — А ти, певице на скъпоценни камъни, наруши законите на Атлантида. Наказанието на Посейдон за незаконна употреба на магия тук, е смърт.
Глава 9
Бсе още замаяна от целувките на Вен — от песента на камъните, която се лееше през нея, през двама им — Ерин седна на тревата и се вгледа в мъжа, който току-що бе произнесъл смъртната й присъда. Той беше огромен, като Вен. Висок, с широки рамене и мускули, опъващи черната копринена риза, която му стоеше изключително елегантно. Косата му беше дълга и черна, също като на Вен. Но чертите му бяха съвсем различни. Острите черти на лицето му, аристократичният му нос, високите му скули, всичко издаваше надменна арогантност. Да не говорим, че цялата работа със смъртното наказание не го караше да изглежда много мил и сладък.
Вен се изправи от земята и застана пред нея толкова бързо, че тя почти не го видя да се движи. В същия миг от гърлото му излезе ужасен звук. Той… ръмжеше!
— Докоснеш ли я, ще умреш, жрецо. Приближиш ли се до нея и навредиш ли дори на една частица от нея и избраник на Посейдон или не, ще умреш с писъци — каза Вен и тихият му глас бе много по-заплашителен, отколкото биха били виковете на някой друг мъж.
Ерин тръсна глава, за да разсее странната мъгла, която я бе обзела откакто Вен я докосна. След това се изправи, застана до него и се загледа в двамата мъже.
— Ако ще обсъждате смъртта ми, вероятно може да ме включите в разговора, не мислите ли? — каза тя и отпусна ръце отстрани на тялото си, в случай, че се наложи бързо да призове силите си.
Мъжът, който Вен бе нарекъл жрец, многозначително погледна към ръцете й и й се озъби. Очите му горяха със свиреп изумрудено зелен огън, който шокираше със силата си. Тя не бе виждала друго същество, освен вампир, чиито очи да блестят изцяло като неговите и това обикновено ставаше, точно преди да изяде някой.