— Легендата за певицата на скъпоценни камъни на нереидите. Тя се завърна при нас.
Вен не отвърна — не можеше да отвърне. Той последва музиката като омагьосан, сякаш мелодията го зовеше.
Зовеше го към покой. Към изцеление.
Той стигна до най-горното от трите широки стъпала. Трябва да достигна до музиката, трябва да я докосна, трябва…
Но тя бе музиката. Ерин стоеше с ръце, вдигнати към небето и глава, отпусната назад. Около тялото й трептеше сребриста светлина и се извисяваше от ръцете й, докато мелодията на песента се лееше от гърлото й. Тя пееше песен без думи за любов, загуба и завръщане у дома. Тя пееше и по някакъв начин дълбоко в душата си Вен знаеше, че песента й е целебна.
Целебна.
Райли.
Той погледна към бледото безизразно лице и неподвижното й тяло, което почиваше в ръцете му. Бе изпаднала в безсъзнание още откакто пристигнаха в храма.
Вен не помисли, нито се притесни или почуди. Просто реши да действа. С един подскок прелетя от входа на храма до долното стъпало на външните стълби. С още един отскок застана пред Ерин и постави безценния си товар на земята в краката й. Коленичейки пред нея, той обърна лице със смирена молитва към Ерин — към певицата на скъпоценни камъни от легендата, която по някакъв начин стигна до сърцето му с песента си — и изрече само две думи:
— Моля те.
Песента продължи да се излива от устните й, но тя бавно сведе глава, за да го погледне. В сините й очи бушуваше необузданост с изгаряща сила, а лицето й беше като сияещ мрамор. Изведнъж тя приличаше повече на богиня, отколкото на вещица: ужасяваща, красива и безмилостна. Ерин погледна към него и продължи да пее.
Той се опита отново да достигне до нежността и човечността, погребани под твърдостта на живия скъпоценен камък, в който се бе превърнала тя. Опита отново, защото обичаше Райли като сестра. Обичаше нея и детето й повече от собствения си живот. Опита отново, защото част от душата му настояваше да го направи.
— Ерин — каза той, чудейки се как гласът на един воин може да бъде чут през песента, чиято изящност можеше да се сравнява с тази на звездите в нощното небе. — Ерин, моля те. Тя умира.
Бавно, много бавно Ерин коленичи, докато лицето й не застана на педя от корема на Райли и след това постави ръце точно на мястото, където растеше малкото бебе. От устата й и от аурата, която обгръщаше нея и Райли се разля сребристата светлина. Някъде в далечината Вен дочу Аларик да вика или може би Конлан, но не го бе грижа. Единственото, което имаше значение, бе светлината, горяща в пламенните сини очи на Ерин.
Тя пееше на Райли и нейното бебе и всичко продължи едва няколко секунди. Или може би продължи, докато се раждаше нова вселена. Но след малко — след хилядолетие — тя най-накрая спря да пее. Вен мигновено се отпусна, сякаш все още туптящото му сърце бе изтръгнато от тялото му и гърлото го болеше от загубата на песента й.
Ерин протегна ръка и докосна лицето му.
— О, Вен — започна тя, но очите й се завъртяха и тя залитна напред.
Той я хвана и я вдигна на ръце, преди да падне върху Райли, а след това докосна челото й с устни.
— Моля те — каза той, но този път го каза по съвсем различна причина, която самият той не разбираше напълно.
На земята до него Райли се надигна и седна. Тя усмихна се и протегна, а очите и страните й сияеха от здраве и жизненост.
— Уау, от месеци не съм се чувствала толкова добре. Какво стана?
Аларик и Конлан се втурнаха към Райли, а Мари бе по петите им. Всички те задаваха въпроси на Вен, но той не им обърна внимание и се запъти към вътрешната част на храма, където нито един мъж не бе допускан. Девиците от храма винаги говореха за Пещерата на скъпоценните камъни и по някакъв начин, той знаеше, че Ерин се нуждаеше точно от това място.
Вен повдигна главата й докато вървеше и когато докосна пулса й с устни, усети как той се забавя…
Забавя…
Спира.
Почти заслепен от огъня в очите си, той за малко да пропусне скрития вход, но Мари застана пред него, като издърпа гоблена настрани от мраморната стена и му посочи да я следва.
— Ето тук, лорд Венджънс. Доведете певицата на скъпоценни камъни у дома и ние ще се погрижим да я излекуваме за вас.
Докато я следваше в осветения от свещи коридор, той се молеше на Посейдон по-горещо от всякога.
Тя го направи за Райли и за наследника на трона. Моля те, спаси я заради тях. Спаси я заради мен.