Тя погледна към Дракос и бе изненадващо, че презрението в думите и погледа й не го изпепелиха на място.
— Виждам, че си намерил нов слуга, който да следва императорските ти заповеди.
— Въпреки че това би било прекрасно, Дракос има работа за вършене, скъпа моя. Може би ще желаеш да прекараш почивката си с мен днес? — Калигула протегна ръка към нея, знаейки, че тя няма да я поеме.
Знаейки, че някой ден скоро ще я пречупи. И щеше да използва единствената й оцеляла сестра, за да го направи. И преди го бяха обвинявали във вманиачаване, но всичко бледнееше пред желанието му да подчини Диърдри.
— По-скоро ще те видя мъртъв и гниещ в ада, Калигула, преди дори да хвана ръката ти доброволно — изсъска тя към него и отскочи поне два метра назад.
— Може би, скъпа. Може би. Но има много начини, по които да гниеш в ада и ти може да се присъединиш към мен.
Той се изстреля нагоре в пещерата при една ниша близо до тавана, където щеше да прекара почивката си и да дочака нощта. Много могъщи защити го предпазваха докато спеше. Той ги беше изпробвал преди да изсмуче живота от изплашената вещица, която ги бе направила. Поглеждайки надолу към генерала си, който стоеше срещу упоритата му невяста, той извика една последна заповед, преди да се оттегли към тъмнината на мъртвешкия сън.
— Напредък, Дракос. Искам напредък или ще си намеря генерал, който да го постигне.
Глава 11
Пещерата на скъпоценните камъни под Храма на нереидите, Атлантида
Мари поведе Вен по древните каменни стъпала, изглаждани в продължение на хиляди години от нозете на девици. Странно, че част от ума му беше заета със стъпалата, дявол го взел, докато носеше Ерин в ръцете си, а тя умираше или вече бе мъртва.
Още по-странно беше, че другата част от ума му крещеше в ужасяваща агония, че не би преживял смъртта на жена, която бе познавал само за една мимолетна гънка във вълните на времето. Мъката се надигаше в стомаха му, в гърдите му и напираше в гърлото. Той изрева от болка и гняв, докато следваше главната девица надолу в тъмнината.
Мари беше няколко стъпки по-напред от него и спря на място, стресната от звука, но щом видя лицето му, просто кимна и продължи по коридора, вече по-бързо.
Въпреки че слизаха към сърцевината на Храма на нереидите, Вен отправи молитва към Посейдон:
„Не бива да умира. Не зная защо, но за мен тя стана по-важна от самия ми живот. Посейдон, вричам ти се в служба и ти отдавам честта си. Моля те, помилвай тази жена заради мен!“
Мари зави рязко и Вен можеше за миг да се надява, че сестрата на Бастиян също като брат си разбира от тази работа. Той я последва зад завоя на стената и спря рязко при гледката на огромен, светещ скъпоценен камък — скъпоценен камък, в който Мари влезе.
— Това е естествен скален мехур и е центърът на Храма на нереидите. Тук е било положено „Сърцето на нереидата“ преди Катаклизма — обясни Мари. — Дедите са записали, че Пещерата на скъпоценните камъни е естествен възстановяващ и зареждащ извор за певици на скъпоценности.
Тя посочи проста дървена маса, поставена в средата на овалното помещение. С пет-шест крачки той стигна до масата и веднага положи отпуснатото тяло на Ерин върху нея. Мари взе една зелена копринена възглавница някъде от пода и я плъзна под главата й, докато Вен бавно я поставяше върху масата.
Той огледа помещението и забеляза, че е пълно със скъпоценни камъни, разпределени внимателно из него, пришити върху копринените възглавници, пръснати наоколо, и дори инкрустирани в основата на дървената маса. Стените на самия скален мехур бяха от искрящ виолетов камък, който блестеше от всички страни. Вен отметна косата от лицето на Ерин и се обърна към Мари:
— Направи нещо!
Изпадаше в отчаяние от вида на застиналото й бледо лице. Мари отвори уста да му отвърне, самата тя объркана и измъчена.
Тогава засвири музиката.
От самите стени се откъсна една чиста, дива нота. После към нея се прибави хор от други ноти, които летяха към тях от всички страни. Скоро музиката извираше от пода и тавана и през всяка молекула от въздуха в помещението. Хорът се превърна в симфония — оркестър от поразително красива музика. Вен стоеше, хванал ръцете на Ерин и отправяше гневни молитви към безсърдечни богове.
Музиката преливаше в светлина, а светлината — в музика, докато двете престанаха да се различават. Сребристата светлина, с която Ерин бе обляла Райли и бебето, се увеличи хилядократно в тесния скален мехур. С една малка част от мозъка си Вен регистрира, че Мари се е свлякла на пода и коленичила от другата страна на масата.