— Да, господин Смъртна присъда. Бас държа, че няма да му мигне окото, ако трябва да пусне тока или гилотината, или каквото използвате тук.
Вен повдигна брадичката й с пръст и обърна главата й към себе си така, че двамата бяха само на един дъх разстояние.
— Това, че мислиш за друг мъж, докато си с мен в леглото, ми размазва самочувствието — заяви той и изви опасните си устни в секси усмивка, но очите му бяха неподвижни и бдителни.
— Но…
— После ще ми кажеш — прекъсна я той и покри устните й със своите. В този миг всички опити за разумна мисъл излетяха от главата й. Беше бавна, търпелива целувка, сякаш Вен можеше да вкусва устните й до края на времето. Езикът му я дразнеше, докато тя не се отвори за него и той задълбочи целувката, продължавайки нежно да изследва устата й.
Тя вдигна ръце, обви ги около врата му и от гърлото й се откъсна тих стон на удоволствие — жужащ звук, който той пое с устата си и внезапно целувката вече не беше нежна, нито внимателна. Той се премести така, че тя бе наполовина покрита от дългото му, твърдо тяло и топлината, и тежестта му я притиснаха към възглавниците. Тя се сгуши в него, отвърна на целувката и вдиша топлия му, силен аромат. Не й стигаше.
Той отдръпна глава, задъхан, и се вгледа в очите й.
— Ти искаше да те прегърна. Искаше да си върнеш спокойствието, а аз се възползвам от това. Моля те, Ерин, прости ми. Не знам как…
Тя го прекъсна, като отново придърпа главата му до своята и промълви:
— Струва ми се, че аз се възползвам от теб. Вен, целуни ме пак. Имаме само това кратко време, преди да се върнем в действителността. Целуни ме пак и да видим колко добре се е справил Аларик със задачата си да защити стаята.
В очите му пламнаха страст и изненада и той се усмихна — убийствено триумфална усмивка и почти варварско чувство за владение, което сигурно щеше да я уплаши, ако не се чувстваше по същия начин. После отново пое устата й и тя бе погубена.
Ерин отпусна здравия контрол от магията си, от скъпоценните си камъни, от страстта, туптяща из цялото й тяло. Всеки сантиметър от нея оживяваше под ръцете му. Зърната й се свиха болезнено под дантелата на сутиена й и тя почувства как топлината и желанието пронизват тялото й и се събират с туптеж между краката й. Обходи твърдите му като камък бицепси с ръце, плъзна ги по ръцете и раменете му, удивлявайки се на мускулестия релеф на гърдите и цялото му тяло.
Камъните по пръстите й, освободени от притъпяващата сила, която им бе наложила, запяха щастливо. Песните на смарагдите и опалите се сляха в мощна симфония на радостно желание, която зазвуча в преплетените им тела. При първите ноти Вен изстена и зарови пръсти в косата на тила й. Премести се леко и горещата му твърдост внезапно се оказа между бедрата й и тя почувства влажното приветствие на тялото си в отговор.
Без да спира да я целува, той докосна врата й, рамото, след това ръката му нежно се плъзна отстрани на гърдата й и тя се отказа да се бори, предаде се. Край на играта, до тук с разумната Ерин. Притисна се в него и отърка всеки сантиметър от тялото си о неговото с гърлени стонове от удоволствието, породени от напрежението, от жегата и от чистата, кънтяща жажда.
Смарагдите завибрираха остро и се сляха с общата мелодия, когато усещанията, залели Ерин, завладяха чувствата й. Когато той прокара палец по набъбналото й зърно, през тялото й премина електричество и тя изви гръб към него, като повтаряше името му без мисъл, стенеше, молеше.
Той спря целувката и изрече името й с толкова копнеж и отчаяно желание, което я накара да потрепери под него. Опалите й пееха, пееха и на него, на двамата; пееха соната на радост и близост. А смарагдите биеха бурния си пулс на копнеж и желание над и около нея и Вен, докато не й се стори, че вселената ще се взриви, ако той не потъне в нея веднага, веднага, веднага.
Той избута леко тениската й нагоре, без да откъсва очи от нея, сякаш искаше разрешение. Тя си пое дъх на пресекулки и постави ръката му върху гърдите си. Вен затвори очи за миг, като нежно я галеше през сутиена, а след това отново ги отвори и я озари с дяволита усмивка.
— Не бива да постъпваш така с един мъж, Ерин. Защото си толкова красива, мамк… мътните го взели и да докосна гърдите ти е като да получа най-хубавия подарък на света.
Тя го погледна, но беше твърде дълбоко потънала в жадуване и копнеж, за да се опитва да отвърне на шеговития му тон.
— Не знам защо, но се нуждая от теб точно в този миг. Тялото ми е пламнало, Вен, и имам нужда да ме докоснеш. Толкова отдавна не са ме докосвали… нуждая се от теб.