Гласът й пресекна и тя се изненада, че не се срамуваше от неприкритата молба в думите си. Но не усещаше срам. Летеше, изгаряше и щеше да умре, ако той не освободеше експлозивното напрежение, което се насъбираше в нея.
Но… О, Богиньо, трябваха им предпазни средства.
— Чакай! Аз нямам, тоест, трябват ни предпазни средства! — силно се изчерви тя.
Той я разбра веднага.
— Няма нужда. Посейдон не позволява воините му да създават деца, докато не ги благослови с ритуала за плодовитост.
Тя прехапа устна.
— Добре, но ако… тоест, аз съм чиста, но…
— Атлантите имат имунитет към човешките болести, както и вие към нашите, ми амара. Няма от какво да се боим.
По лицето й пробяга палава усмивка и тя хвърли многозначителен поглед надолу към сплетените им тела.
— Да бе, няма от какво да се боим, лесно ти е на теб. Казано с воински термини, които би разбрал, мен ме чака огромен меч, който се готви да се намести в ножницата ми.
Той избухна в смях, тя също и чудото на смеха им възпламени страстта. Но усмивката бавно изчезна от лицето му и на нейно място се появи нещо по-тъмно. По-мощно. Иззад синьо-зелените пламъци в очите му я наблюдаваше хищник и за миг дъхът й спря.
— Думите и желанието ти са неизразима чест за мен, ми амара — обяви той дрезгаво и обгърна лицето й с ръце. — Но все пак ще кажа това. Искам да постъпя почтено и да ти кажа, че ще се отдръпна и само ще те прегръщам, но самообладанието ми се разпада. Никога за моите почти петстотин години не съм желал друг човек или друго нещо, както желая теб в момента. Кажи ми не или да, но което и да кажеш, искам да си напълно сигурна. Защото имам нужда да бъда вътре в теб повече, отколкото се нуждая от дъха си.
Тя застина за един дълъг миг, но тялото и песента в душата й взеха решението вместо нея.
— Да.
Той спря за миг, кимна и се вгледа в нея с целенасочена съсредоточеност, която отново й напомни за хищник, преследващ плячката си.
— Сега — изхриптя той, — сега.
Преди Ерин да успее да си поеме дъх, той сграбчи деколтето на тениската й и я разкъса през средата. Неочакваният звук от раздрания плат я стресна. Големите му ръце учудващо ловко разкопчаха сутиена й отпред и той го отметна настрани и се взря в гърдите й с толкова интензивно чувство за притежание, врязано в чертите на лицето му, че тя потрепери леко. Друг мъж не я беше гледал по този начин — сякаш не иска нищо друго на света, освен нея. Сякаш не се нуждае от нищо друго. Желанието му й подейства като афродизиак, завихри я още по-надълбоко в безпаметната й физическа жажда.
Той я взе в ръцете си и отново я целуна. Горещи, настоятелни целувки, които почти я нараняваха с ненаситността си, се редуваха с дълги и бавни милувки на устните му, които гонеха всички мисли от главата й и я караха да се притиска в него, здраво хванала раменете му.
Вен спря за миг, за да се изправи и да свали дрехите си. Накрая застана до леглото, горд в своята голота, а ерекцията му стърчеше пред него огромна като цялото му тяло. Жаждата й нарасна и тялото й се подчини; през нея преминаха горещи пламъци и влажно желание я подготви за влизането му.
— Да — каза тя. — Сега. Моля те.
Вен издърпа бельото й надолу по краката и го захвърли през рамо, като едновременно е това я целуна по стомаха, а коремните й мускули се свиха в отговор. През Ерин преминаха тръпки електричество от тържествуващия му вид, когато я хвана за раменете и без усилие я вдигна при себе си и отново я целуна. Галеше гърба и ръцете й, обхващаше задника й, притискаше и разтриваше, докато тя вече не издържаше. Имаше нужда да го почувства до себе си. Ерин скочи и обви крака около кръста му.
Той се изсмя гръмко и й каза нещо. Думите потекоха от устата му, с пламенността на прекрасния му език, който тя не разбираше. Вен се обърна с нея на ръце, отиде до най-близката стена и я облегна там, така че тя се оказа притисната между стената и двуметров, мускулест, гол атлантски воин. Потърка тялото си в неговото и простена, без да я е грижа, че почти е стигнала „безсрамна“ по скалата на покварените вещици, знаеше само, че иска твърдата му мъжественост, притисната до най-чувствителните й места. Допирът на зърната й до гърдите му, докато той се движеше, я подлудяваше и тя отново простена, подивяла от жажда.
— Вен, нуждая се от теб. Знам, че е лудост и не ме интересува, не ми пука, просто имам нужда от теб — каза тя, забравила всякакво неудобство или преструвка. — Имам нужда да си в мен, сега.