— Ис… да. Вен — прошепна тя. — Искам те, о Богиньо, Вен, искам те така, както не съм искала нищо друго в живота си.
Някакъв примитивен инстинкт дълбоко в първичните води на родословието му изрева тържествуващо. Всеки мускул в тялото му се стегна при звука на името му, произнесено от напевния й глас. Членът му растеше и се втвърдяваше, докато търкането от тясната й и влажна ножница го влуди с наситеното си усещане.
Музиката й отново бликна; песните на смарагдите и опалите се извиха през стаята и през тях двамата, вплетени един в друг, съединени в телата си. Вен навлизаше все по-надълбоко и по-силно в нея и с всеки тласък потъваше все по-навътре. Внезапно Ерин пое рязко дъх, впи нокти в гърба му и се стегна около него, когато се взриви, викайки името му. Силата на оргазма й го пречупи и той навлезе колкото можа по-навътре в нея и застина, хванал я здраво в ръце, докато пулсираше в тялото й. След това рухна до нея и я издърпа със себе си, така че остана вътре, като внимаваше да не я затисне с тежестта си.
— Вен, аз… — започна тя, но внезапно издаде особено тихо възклицание и музиката, която изпълваше стаята, избухна в главата му. Дъга от музика, изгрев от мелодии, концерт на ангели и нереиди звучеше, носеше се, извиваше се из стаята и вътре в тях. Силата им блъсна Вен назад във възглавниците, все още с Ерин в прегръдките му, а доволството отстъпваше на нова вълна невъзможно силен, пороен глад.
Внезапно обаче великолепието и силата на музиката разбиха психическите му защити, а може би и нейните, защото той я погледна в очите и видя дълбините на душата й.
Видя убийството на семейството й — тя беше станала негов свидетел. Беше наблюдавала всичко, беше се опитала да го спре, бяха я били и намушкали, Калигула и слугите му я бяха оставили, смятайки я за мъртва.
Всичко премина през главата му като филм, изпълнен с насилие, заедно със саундтрак сякаш от най-дълбоките двери на ада. Как майка й и сестра й плачат и крещят, докато умират.
Ерин се е довлякла до сборището, ранена, полумъртва и е поискала да я обучат, въпреки че е била само на шестнадесет години.
Той видя силата й, самотата, отчаянието. Движещата я необходимост да отмъсти за семейството си. Видя себе си и удивлението й от тази осезаема, мощна връзка с мъж, с когото току-що се беше запознала.
Видя душата й и пропадна в бездната. Силният, неустрашим воин Вен внезапно почувства страх, какъвто не бе познал за целия си петстотингодишен живот, защото осъзна, че щом той е надникнал в душата й, окъпана в смелост и светлина, беше много вероятно и тя да е видяла черните и изкривени ъгли на неговата. Нож, по-остър от всяка кама, се заби в корема му и той затвори очи.
Край на играта.
Тя по никакъв начин нямаше да го иска вече.
Ерин се размърда до него и той потисна импулса да отвори очи, защото се страхуваше, че тя става от леглото, за да избяга колкото може по-бързо и по-надалеч. Не че нямаше да е оправдано. Ако не види как си тръгва, може би няма да го боли толкова.
— Вен? Вен, знам че си буден. Погледни ме.
Той усети допира й по лицето си, мек и нежен.
Отвори рязко очи, но не каза нищо. Не можеше.
Очите й бяха големи, огромни. Синева, в която да се удавиш. Вен си помисли, че може да падне в дълбините им и никога да не изплува. Но все още не можеше да проговори.
— Вен, видях те отвътре — каза тя с леко разтреперан глас. — Видях какви страшни неща е трябвало да вършиш. Ужасни неща, толкова дълго време. Да танцуваш със смъртта толкова пъти, за да защитиш семейството си и останалите воини. Но най-вече да защитиш човечеството — сълзите преляха през миглите й и се затъркаляха по лицето й. — Вен, майка ти… родителите ти… толкова съжалявам.
Той се опита да прекара думите през бодящото го гърло. Опита се да измисли някакво оправдание, което да я накара да забрави за миг чудовището, което е трябвало да бъде в миналото, и да види мъжа, който можеше да бъде.
Опита се да й обясни, че никога няма да остави да й се случи нещо, както бе станало с майка му. Или с Конлан.
Опита се да намери думите, които да я задържат при него.
Но преди да успее да намери някакви думи, Ерин се сгуши до него и вдигна завивките върху двама им.
— Сега съм с теб — прошепна. — Остави болката си и позволи да те прегърна.
Вен я притисна по-силно в безмълвна молитва на облекчение. Той никога не беше искал някоя като нея — човек, певица на скъпоценни камъни и вещица.