Но всъщност тя беше всичко, от което се нуждаеше той.
Дълго след това — дълго след като тя заспа, изтощена от деня и от любовта им — той я прегръщаше и наблюдаваше съня й.
Глава 13
Атлантида, дворецът
Вен отвори очи, преминал от дълбок сън до напълно будно състояние за по-малко от секунда и инстинктивно потърси оръжията си, но вместо това намери в ръцете си топла, мека жена.
— Събуди се значи, сънливко — промърмори Ерин. — Разкажи ми за този символ на гърдите ти.
Тя прокара пръст по символа на клетвата му към Посейдон, издълбан в горната лява част на гърдите му. Той хвана ръката й и нежно целуна дланта. Ако не искаше да говори за това, което се беше случило, щеше да й даде време да го възприеме. Все пак той самият не беше подготвен да достигне сливането на душата си с жена, която познаваше едва от няколко дни.
Всъщност, не беше сигурен дали някога ще бъде готов да достигне сливането с нечия душа, помисли си Вен, докато в главата му звучаха слабите прощални акорди на друга песен на Елвис. Сливането на души обаче не беше затвор. Свободната воля си оставаше. През главата му премина бързата мисъл за Ерин, която избира друг мъж и стомахът му се сви от гадене и гняв.
Свободната воля е гадно нещо.
Вен си пое дълбоко дъх и се насили да изгони мислите за сливането на души от главата си.
— Посейдон белязва всички свои воини с този знак, когато положим обетите си да му служим. Добре ли спа, ми амара? — той прокара пръсти през копринените вълни на косата й, удивен, че е истинска — че и Ерин е истинска и все още е в леглото при него.
Освен това все още беше гола, което винаги бе предимство.
Ерин се протегна към него и нежно го целуна по устните, усмихната, но с едва доловим свян в израза на лицето.
— Да. Честно казано бях в безсъзнание, общо взето. След като ние… е… както и да е. Може по-късно да говорим за това.
Той понечи да каже нещо, без да знае какво по дяволите ще е то, но тя вдигна пръст към устните му.
— Шшт. Сега само ми разкажи за символа — тя отмести пръста от устните му и го потупа по гърдите. — Какво означава?
— Кръгът символизира всички хора в света, а триъгълникът е пирамидата на знанието, предавана на вашия род от прадедите ни — обясни той. — Тризъбецът на Посейдон обхваща и защитава и двете — човечеството и знанието — за да ги съхрани за бъдещето. Като заклети воини на Посейдон, ние изпълняваме този дълг.
— И това ли правиш ти с мен? — попита тя, като внезапно не искаше да го погледне в очите. — Изпълняваш задължението си?
Той се ухили, обърна я по гръб и се изтърколи върху нея.
— О, не, задълженията ми никога не са били толкова приятни, уверявам те. Но ако смяташ, че е мой дълг да правя любов с теб цял ден, несъмнено мога да…
Прекъсна го силно думкане по вратата и Вен скочи от леглото, като едновременно с това се наведе да извади камите от ножниците на захвърлените си панталони, и излая:
— Кажи си името!
Погледна назад към Ерин. Беше се избутала до тиковата табла на леглото и седеше с вдигнати до под мишниците чаршафи, покрила гърдите и тялото си, но ръцете й бяха свободни, протегнати с дланите нагоре, явно готови да призоват магията й. Изобщо не изглеждаше уплашена.
Което го подразни.
— Не е зле малко повече да се притесняваш за сигурността си — порица я той и отново се обърна към вратата, за да повтори заповедта: — Името ти, казах!
— Така ли? Дори в Атлантида ли съм в опасност? — заяде се Ерин.
Въпросът беше разумен и това още повече го подразни. Но инстинктите му крещяха да защитава и пази и той точно това щеше да направи.
През вратата долетя гласът на Кристоф, който звучеше раздразнено.
— Извинявай, извинявай. Защитата на Аларик ме събори на задника ми за малко. Кристоф е. Конлан иска да ти кажа, че Аларик е свикал среща. Всички трябва да се съберем в Храма на нереидите след около двайсет минути. Особено вие двамата с вещицата.
Вен отиде до вратата и я открехна, колкото да надникне в коридора, но без Кристоф да вижда в стаята.
— Тя си има име — Ерин.
— Аха — отвърна Кристоф и отметна глава към тавана над вратата, така че да избегне гледката на напълно голия Вен, който беше забравил за липсата си на дрехи. — Предлагам да се облечеш, преди да дойдеш. Сигурен съм, че всички ще споделят мнението ми, че си достатъчно грозен и с дрехи.