Мари се разсмя.
— Вие, човеците, сте така ободрително прями, ако съдя по теб и Райли.
Ерин се обърна към нея, зашеметена.
— Не си ли виждала други човеци преди мен и Райли?
— Не съм. Райли беше първият човек, стъпил в Атлантида от над десет хиляди години — красивото лице на Мари изразяваше безупречно тихо изящество, а тъмните й очи бяха изпълнени с покой. Беше хванала тъмната си като нощ коса в сложни плитки. — Досега Аларик я пренасяше при човешките лекари, за да не се налага да ги води тук.
Ерин кимна.
— Вен ми каза, че все още не сте решили кога да съобщите голямата новина за съществуването на Атлантида — въздъхна Ерин и вдигна ръка към собствената си разбъркана чуплива коса. — Не искам да прозвучи суетно, но ми се ще да имах като твоята коса.
Мари се усмихна.
— Косата ти е прекрасна, Ерин, подхожда ти.
— Благодаря ти, но все си казвам, че трябва да я отрежа. Както и да е, ти никога ли не си стъпвала на повърхността? Не си ли излизала да се поразходиш, да идеш на кино, на пазар?
— Само на воините е разрешено да посещават земляните — отговори Мари. — Но смятам да помоля Съвета да направи изключение. Брат ми Бастиян осъществи сливане на душата си с жена шейпшифтър и искам да ги посетя и да се запозная с нея.
Ерин се опита да разгадае изражението й, но не успя.
— Какво е сливане на души? Звучи като нещо сериозно. Нещо като брака при хората ли е?
Още преди да види стъписания поглед, който Мари хвърли през рамо, Ерин усети приближаването му. През сетивата и кожата й премина нисък мелодичен туптеж и смарагдите й нададоха сладко съблазнителен зов.
Очите на Мари се разшириха:
— Значи скъпоценните камъни ти пеят за него, така ли? Писано е в свитъците, но… откакто се помним, в нашия храм не е стъпвал певец на скъпоценни камъни. Отпреди Катаклизма, в интерес на истината.
Вен заговори точно зад Ерин и гласът му я заля с топлина и желание. Явно фактът, че му беше ядосана, не влияеше на камъните или хормоните й.
— Мари, нямахме време да обсъдим всички обстоятелства в тази ситуация — в гласа му ясно се долавяше предупредителна нотка.
Мари явно не се стресна.
— Лейди Ерин питаше за сливането на души. Трябва да й кажете, лорд Венджънс. Такава е съдбата й.
И без да го вижда Ерин долови вцепенението, което тези думи предизвикаха у Вен.
— Главна девице, думата съдба е прекалено надценена. Ерин има свободна воля, както и аз.
Мари се усмихна, а в очите й се появи нещо тъмно и провиждащо.
— Така ли? — попита и промълви някакво извинение, за да се оттегли, оставяйки Ерин насаме с Вен.
Тя се обърна с лице към него.
— Хайде кажи ми вече. Сливане на души? Какво по дяволите е това?
— Не е сега времето, Ерин, нито мястото — отговори той с резервирано и студено изражение. — И не вярвай на всичко, което ти казват.
— Вен, не съм глупачка. Снощи и двамата почувствахме нещо. Може би трябва да ми обясниш какво точно беше това. Това ли е сливането на души? Или на Атлантида всички правят любов с напълно разтворено съзнание?
Той заклати глава още преди да е завършила изречението си. След това я хвана за раменете и се взря в очите й с горещия си, пронизващ поглед.
— Никога, ми амара. Никога не бях усещал подобно нещо във всичките си дни на този свят. Не си мисли, че не взимам случилото се между нас на сериозно.
Потресена, тя се зачуди какво да отговори и накрая само кимна бавно.
— Ерин, аз…
— Вен — гласът, който ги прекъсна, беше толкова властен, че нямаше как да е на друг, освен на жреца. — Очакваме ви, теб и твоята певица на скъпоценни камъни. Седнете, ако обичате.
Вен излая през рамо в отговор на език, който Ерин взе за атлантски и всички в помещението сякаш си поеха рязко дъх. Тишината увисна във въздуха за миг, след което Аларик отново заговори с делови хумор:
— Не знам как бих могъл да изпълня… молбата ви, тъй като е анатомично невъзможно. Но ако искате да ме предизвикате, лорд Венджънс, с удоволствие ще приема.
Конлан, който закусваше, седнал до Райли, се изправи.
— Престанете и двамата — нареди им той топло, но и строго. — Не ме карайте да издам официална заповед.
Мари прекоси плавно храма и седна на масата.
— Моля всички ви да си припомните, че това е храмът на богинята и да се държите подобаващо — заяви тя. Гласът й бе мек, но в думите й ясно звучеше остро мъмрене.