Ерин се ухили. Нежни думи и здрава Божия пръчка. Браво на Мари. Тя заобиколи Вен внимателно, чудейки се дали пък няма просто да я хвърли на рамо като пещерняк.
— Мари, аз съм съгласна с теб. Хайде всички да седнем и да се насладим на вкусната храна.
Тя се насочи към мястото, което бе най-далеч от Аларик — между Алексий и Денал, като прецени, че това сигурно ще подразни Вен. Злобната й страна се закиска радостно при тази мисъл. Така му се пада.
Но преди да успее да седне, той я хвана през талията изотзад с мощната си ръка и я сложи на друго място, на края на масата. Той самият седна така, че да я отдели от Алексий, вдигна поднос с плодове и го поднесе към нея.
— Манго?
— Не си въобразявай, че случилото се между нас ти дава права над мен — заяви тя, като гледаше да не повишава глас. — Ще седя където си искам и ще правя каквото реша.
Върху лицето му се разля смъртоносно спокойствие, което подчерта дивия израз в очите му.
— Ако искаш да ме принудиш да предизвикам приятелите си и братята си воини в битка, моля, продължавай да ме дразниш. Имай предвид, че когато някой се предизвиква на битка, тя почти винаги е до смърт, така че внимателно прецени кой от тях искаш да видиш мъртъв.
Блъсна я силен шок. Той не се шегуваше. Тя усещаше горещината от натрупания гняв, която излъчваше. Ако продължаваше да го дразни, той щеше да нарани или дори убие някой от приятелите си заради това.
— Що за чудовище си? — прошепна тя, внезапно уплашена до смърт.
— По-лош съм и от най-страшните чудовища, Ерин — отвърна той мрачно. — Нещата, които съм сторил през вековете, биха разяли ума ти, ако ги знаеше. А сливането на души явно води до някои… инстинкти за притежание… които не съм имал досега. Не ги разбирам и засега не мога да ги контролирам. Моля те, не ме предизвиквай, докато не си разясня всичко това.
Тя се отдръпна от него, без да разбира как може едновременно да се страхува и да се чувства защитена и в безопасност в неговото присъствие, след като току-що сам призна, че е чудовище. Нямаше време да разучава тази гатанка обаче, защото Аларик и Мари станаха от местата си начело на масата и вдигнаха ръце за мълчание.
Първа заговори Мари:
— Да благодарим на Богинята за изобилието пред нас и за това, че върна певицата на скъпоценни камъни в дома й. Благодарим ти, Богиньо!
— Благодарим ти, Богиньо! — повториха всички, докато Ерин ги изучаваше.
Конлан седеше до Райли, която не изглеждаше така румена и здрава, както предния ден. Бренан и един воин, който Ерин не познаваше, седяха от другата страна на Конлан. Алексий и Денал бяха откъм нейната страна на масата. Няколко жени, които сигурно бяха девици от храма, пърхаха наоколо и поднасяха напитки и ястия, но никоя от тях, освен Мари, не седна с останалите на масата.
Аларик заговори:
— Благодарим ти, Богиньо, и слава на Посейдон, който ни пази!
— Слава на Посейдон — отвърнаха всички в хор и когато Аларик и Мари заеха местата си, всички продължиха да се хранят. Ерин откри, че умира от глад, въпреки че отвътре бе напълно смразена и напълни чинията си, като внимателно избягваше да общува с Вен освен промълвеното „мерси“, когато й подаде един поднос.
Няколко минути всички мълчаха, докато се хранеха, след което Конлан бутна чинията си настрани. Една от девиците побърза да вземе приборите му и той се усмихна и й благодари, което малко изненада Ерин. Тук кралските особи не са големи сноби, помисли си тя, като си спомни разговора на Вен с жената, която бе донесла дрехите. Това й напомни да благодари на Райли.
— Райли — повика я тя достатъчно високо, за да привлече вниманието й. — Благодаря ти, че изпрати дрехи. Моите бяха започнали да се поизносват.
Райли се ухили.
— Най-малкото, което можех да направя. Синьото много ти отива между другото.
Ерин се усмихна на свой ред, защото и тя си беше помислила същото. Небесносинята копринена блуза беше същият цвят като очите й и щеше да излъже, ако каже, че не й е харесало горещото одобрение в погледа на Вен, когато я беше видял с блузата и джинсите, след като се беше изкъпала. С изключение на гланца за устни, който държеше в джоба на якето си, не носеше никакъв грим, но тя и без това не се гримираше много.
Вен сложи ръка на гърба й и топлината на допира му я обгори през тънката тъкан на блузата й.