— Така е. Наистина ти отива — прошепна в ухото й.
Тя потрепери, когато усети дъхът му, сякаш бе докоснал други, по-интимни места и видя как в очите му присветва страст.
Ерин се отдръпна от ръката му, опитвайки се да не бъде очевидно, и хвърли сериозен поглед към Конлан в другия край на масата.
— Добре, какво ще обсъждаме? Надявам се, че сте съгласни на съюз, който да ни помогне в борбата срещу Калигула.
— Да, категорично имаме желание да си сътрудничим с твоето сборище в тази битка — отвърна Конлан. — Едва ли е съвпадение, че базата на Калигула в северозападните щати е огнището на нарастващия брой нови вампири.
Аларик кимна.
— Явно укрепва силите си, навярно с цел да разшири територията си, за да обхване и това, което е оставил Барабас.
Воинът, който Ерин не познаваше, вдигна глава и тя с изненада съзря власт в очите му.
— Защо, по дяволите, ни е притрябвало да работим с вещиците? Те нямат достатъчно сили, за да са ни от помощ, защото иначе биха се справили с Калигула още преди десет години, когато ги нападна за пръв път.
Сърцето на Ерин хлопна при безмилостното споменаване на убийството на семейството й и това явно привлече вниманието му, защото той рязко обърна поглед към нея.
— Добре, Вен си е намерил една хубава вещичка, с която да си чеше крастата известно време, но това не значи, че трябва да я включваме в плановете си.
Вен скочи на крака от мястото си до нея и изрева предизвикателно, след което прехвърли масата с един скок, събори воина заедно със стола му и двамата се стовариха на земята.
Ерин скочи от стола си, заобиколи масата с намерението да се намеси някак, но гледката на двамата на земята я спря на място. Вен беше хванал другия за гърлото с една ръка, наведен над него, и ръмжеше с нисък, животински гняв.
— Кристоф, ако още веднъж я споменеш, погледнеш или дори само си помислиш за нея неуважително, ще те убия.
Кристоф се опита да каже нещо, но от гърлото му излезе само гъргорене.
Вен оголи зъби в ужасяваща пародия на усмивка.
— Накарай ме. Хайде, само една дума. Накарай ме да те предизвикам в битка още сега.
В очите на Кристоф гореше бяс, но след това пламъците в тях се притаиха и той вдигна ръце, за да покаже, че се предава. Вен го изгледа в една последна дълга секунда, избута го и се изправи над падналия воин. Когато вдигна глава, зърна Ерин и тя си по рязко дъх, когато видя целенасочения му поглед.
Хваната в нов капан, тя остана там, вцепенена, докато той вървеше към нея. Дори не й хрумна да се опита да се съпротивлява, когато я вдигна на ръце и тръгна по стълбите до портите на храма. Щом прекрачи прага, той се обърна надясно, пусна я на земята, като я облегна на мраморната стена, и с трясък постави длани върху стената от двете страни на главата й.
Тя се опита да каже нещо, въпреки че дъхът й бе застинал в гърлото.
— Вен? Какв…
Но той само поклати глава и спря думите й с уста. Взе устните й във властна, пламенна целувка. Тя не устоя и обви ръце около врата му, отвръщайки на целувката, неспособна да противостои на начина, по който я обяви за своя.
Не беше сигурна дали иска да се опита.
Той я целува умело и жадно, докато коленете й не се подкосиха и тя щеше да падне, ако не се държеше за него, но той внимаваше да не докосва тялото й. Накрая отдръпна главата си от нейната и остана така, задъхан, с наведена глава.
— Ерин, съжалявам, знам, че извинението не с достатъчно, но само това имам засега.
— Какво стана току-що? — нейният глас също трепереше.
Той вдигна глава и се взря в очите й.
— Стана това, че почти те чуках тук, на тази стена. Единственото нещо в главата ми цял ден, е желанието да вкарам члена си в тялото ти, докато закрещиш името ми.
Горещина, похот и остро желание пламнаха в нея при вулгарните му думи и тя потрепери.
— Вен, това не може… не можем да продължаваме по този начин. Твърде много ни разсейва, а трябва да се борим с Калигула.
Той се изсмя, а на лицето му се изписа удивление.
— Калигула ли? Луда ли си? Няма да се приближаваш до Калигула. Да върви по дяволите свободната воля. Никога повече няма да напускаш Атлантида.
Глава 14
След като с целувката си я разтърси из основи, Вен се отдръпна от Ерин и посочи входа безмълвно, като все още дишаше накъсано и тежко. Тя се поколеба за момент и след това хукна към вратата и избяга навътре, към сравнително безопасната среда на храма и хората в него. Конлан, който излизаше навън, спря и се взря в нея, толкова приличащ на брат си, но със състрадание в погледа.