Ерин зяпна другата жена, докато умът й препускаше бясно.
— Но аз не съм от Атлантида. Е, може би една хилядна от мен или нещо подобно.
— Аз също — отвърна Райли. — Доколкото знам, достатъчно е единият да бъде стопроцентов атлант. Всъщност, Аларик има няколко теории за това как някои от нас, хората, имат ДНК от древните обитатели на Атлантида точно преди Катаклизма. В моя случай това има смисъл — заради емоционалната ми емпатия. И сестра ми има такава дарба.
Ерин поклати глава, залята от вълна на облекчение.
— Не, няма смисъл. Аз нямам и капка емоционална емпатия.
Райли се наведе и докосна ръката й.
— Но, Ерин, ти си вещица — обясни търпеливо. — Според теб какъв процент от населението са вещери?
— Не знам. По-малко от процент?
— Много по-малко. По-малко от 0.01 процент, ако трябва да сме точни. Сестра ми е… да кажем, че разбира от тези работи. Доколкото знаем от феите и от това, което Аларик научи от свитъците в храма на Посейдон, изглежда че вещиците произлизат от древните обитатели на Атлантида. — Райли се облегна в стола си и отпи от сока. — А като прибавим и дарбата ти да караш скъпоценните камъни да пеят, почти невъзможно е да не си с атлантски произход.
Ерин разтърка слепоочията си, където се надигаше свирепо главоболие.
— Добре, да приемем засега, че съм някаква прапрапра до незнайна степен внучка на някакви хора от Атлантида. Да приемем и онова за зайците — добави тя, като наведе глава и отмести поглед от Райли към чашата си с кафе. — Но Вен каза свободна воля. Така че дори да сме направили това със сливането на душите един път, това не значи, че не можем никога да се разделим, нали?
Мълчание. Когато погледна Райли, изражението й беше угрижено.
— Нее… — отвърна тя, провлачвайки думата. — Но като си мисля за връзката си с Конлан, трудно ми е да разбера защо би искала да се разделиш с Вен, ако наистина си достигнала душевното сливане с него.
— Защото не съм вещ. Не искам да те обидя и не намеквам, че ти си. Но може би Конлан има по-модерно мислене от брат си. Вен е смесица между мародерстващ викингски крал и… и пират! Или едър, космат пещерняк. А аз нямам намерение да стана негова пленница или пиратско момиче, или пък… пещернячка — гласът й замря, защото правдивият й гняв се изпари горе-долу в мига, когато осъзна колко абсурдно е всичко това.
Райли очевидно трудно се сдържаше да не прихне, ако се съди по това как си хапеше долната устна.
— Давай, смей ми се. Звуча като глупачка — призна Ерин с унила усмивка. — В името на богинята, „пещернячка“, представяш ли си.
И двете избухнаха в смях и се смяха толкова силно, че Ерин усети как по страните й се стичат сълзи. Леко трепване я предупреди точно преди да почувства ръцете на Вен върху раменете си. Вдигна глава и го видя как се взира в лицето й, напълно сериозен.
— Бихте ли споделили кое е толкова смешно? Малко хумор няма да ми е излишен в момента — заяви той.
Конлан прелетя като мълния през масата и вдигна Райли на ръце, като наведе глава да я целуне по начин, който издаваше, че не го е грижа, че са пред хора и че няма търпение да си отидат у дома и да я съблече, което изпълни Ерин с мощен копнеж. Аларик заобиколи масата малко по-бавно и седна на края й.
— Трябва да поговорим.
Конлан внимателно помогна на жена си, която изглеждаше леко зашеметена, отново да седне на мястото си. Когато Райли примигна към нея, Ерин изговори „зайци“ безмълвно и двете отново прихнаха в звънък смях.
Когато Ерин успя да си поеме дъх, Вен вече седеше до нея, а едната му ръка беше вплетена в косата й, сякаш се нуждаеше да я докосва. Тя хвърли бърз поглед на лицето му, но то си оставаше сурово, както преди и тя реши да не обръща внимание на ръката му в косите си и се обърна към Аларик.
— Извинявай. Наша си шега. Добре, значи какъв е планът и кога тръгваме?
Гласът на Вен бе тих, но изпълнен с остра команда.
— Не тръгваме. Ти никъде няма да ходиш. Калигула те преследва, кой знае защо и ти няма да го приближаваш, преди да сме неутрализирали него и цялото му кръвно потомство.