Тя издърпа главата си от ръката му и се изправи.
— Не ми заповядвай. Калигула държи сестра ми и аз със сигурност тръгвам след него. Първо на първо съм доста силна вещица. Мога да помогна да неутрализирате вещиците, които работят за него, ако има такива.
Той повиши тон, но каза само една дума:
— Не.
Тя се направи, че не го чува и продължи:
— Второто е очевидно. Той иска мен. Използвайте ме като примамка.
Вен се изправи и рязко я издърпа с лице към себе си, а в очите му гореше бесен гняв:
— Ти няма да се излагаш на опасност, ясно ли ти е? Ако трябва лично да те вържа за леглото си, ще го направя, за да те държа далеч от това чудовище.
Ерин се опита да се освободи, но хватката му беше твърде здрава, така че вместо това го ритна в пищяла.
— Кой е чудовището? Сам призна, че си ти! И само защото искаш да ме чукаш, това не ти дава правото да ме държиш като затворничка, вързана за леглото или по друг начин, извратеняк такъв!
Напрегнатото мълчание в стаята й напомни, че двамата не са сами и тя простена, връхлетяна от вълна на срам и унижение.
Гласът на Конлан разсече напрежението.
— Вен, остави я. Веднага. Нямаш право, както каза тя. Не по този начин, братко.
Вен излая към брат си, принца, но освободи хватката си върху раменете й и Ерин се отдръпна от него със залитане.
— Как смееш да ми говориш за права? — изстреля Вен към брат си. — Знаеш каква е силата на душевното сливане. Спомни си ти как се чувстваше, когато се запозна с Райли и тя бе в опасност.
Аларик вдигна ръце с дланите нагоре, а върху тях светеха две еднакви сини кълба енергия.
— С радост ще те залепя на стената, ако ти трябва урок за свободната воля — заяви.
— Пробвай, жрецо — изръмжа Вен. — Жалък си. Куин беше в ръцете ти и ти я остави да си отиде, и сега всеки ден страдаш заради това. Не си мисли, че ще направя същите глупави грешки като теб.
Очите на Аларик просветнаха в ярко смарагдовозелено и той запрати кълбата енергия към Вен, почти по-бързо, отколкото погледът на Ерин можеше да проследи.
Почти.
Тя се хвърли напред между Вен и Аларик и издигна щита по-бързо от всякога. Светещите сфери отскочиха от него и изчезнаха, а тя свали ръцете си и освободи щита.
— Твоята помощ също не ми трябва, Аларик, така че стой настрана.
Без да обръща внимание на Вен и жреца, тя се обърна към Конлан и се поклони.
— Ваше височество, казахте ми, че мога да поискам всякаква услуга. Не желая кралските бижута или собствена плажна вила в Атлантида, или дори новата кола зад стая номер три. Искам само да изпратите няколко свои воини да ми помогнат да спася сестра си и да унищожа Калигула.
Тя си пое дълбоко дъх и се опита да успокои коленете и ръцете си, които трепереха.
— Ако не можете да го изпълните, тогава моля само да ме изпратите у дома и да не ме търсите повече. Защото ако за това, че помогнах на жена ви и детето ви, ми се отплатите, като позволите на брат си да ме държи затворена, то… — тя спря, мъчейки се да измисли как да се изрази по-изискано, но нищо не й дойде наум. — То това е доста тъпа постъпка за един бъдещ крал.
— Видяхте ли сега, Ваше благородие — долетя подигравателен глас откъм входа на храма.
Ерин се обърна и видя Джъстис, който стоеше облегнат на стената, с неизменния си меч, който се издигаше над едното му рамо.
Той скочи леко по стълбите и закрачи към тях.
— Има и още нещо, което може да ви заинтересува, преди твърде да се разнежите — добави той, като заобиколи Вен отдалеч, за да иде при Конлан. Спря пред него и започна да мести поглед от единия на другия, вероятно в търсене на ефекта на драматичната пауза.
Но Ерин нямаше сили да оцени този апломб, защото с нея се случваше нещо напълно неочаквано. Кехлибарът на пръстените й бе започнал да пищи остро и предупредително в момента, в който Джъстис тръгна към тях. Сега бе станал толкова пронизителен, че неговите думи почти не се чуваха — крещеше й за опасност, опасност и заплаха, и тъмно, мощно зло.
Тя вдигна ръка, посочи Джъстис и обяви присъдата, която десет дълги години се бе учила да изпълнява. Тя също можеше да говори официално и драматично.
— Смъртоносна магия. Смърдиш на смъртоносна магия, атланте, и моят свещен дълг е да те убия.
Глава 15
Бен се опита да прегърне Ерин, но тя го стрелна с предупредителен ожесточен поглед и припомняйки си беседката, той вдигна ръце и отстъпи назад, като се ухили. Никога не би повярвал дори за минута, че тя наистина ще убие Джъстис, но нямаше да навреди на старата синя четина да получи удар по задника.