Райли беше тази, която наруши безизходното положение. Единствената, която нямаше никаква сила, като се изключи деликатния талант на емоционална емпатия, стоеше там и накара всички да сведат поглед.
Вен никога не й се беше възхищавал повече.
— Достатъчно — изкрещя тя, толкова силно, че да пререже цялата тази напрегната магия, която трептеше в стаята.
Джъстис се поклони на Райли, по-ниско отколкото Вен го беше виждал някога преди, след което отстъпи две крачки назад и настрани от нея.
— Няма да споря и да всявам раздор в твое присъствие, милейди — равно каза той, като стрелна с поглед Ерин.
— Точно така — сопна се Ерин. — Ти току-що призова смъртоносна магия. В Атлантида. В храма дори. Близо до бременна жена. Ти си такъв сладур, нали?
Мари се появи от един от коридорите, който водеше към другите стаи в храма.
— Проблем ли има?
Ситуацията прерасна от смешна в смъртоносна за отрицателно време, когато и Ерин, и Аларик призоваха сила, приготвяйки се да ударят Джъстис там, където стоеше. Вен никога не беше особено склонен към магия, като се изключи най-простото призоваване на елементи, но дори той чувстваше шепота на силите, извиващи се около магьосницата и жреца.
Джъстис също трябва да го е осъзнал, защото се протегна назад, сякаш за да издърпа меча си, но Мари внезапно беше там, до него, и стрелна собствената си ръка, със скоростта на светлината, за да хване китката му. Тогава тя започна да повтаря нещо с толкова тих глас, че Вен не можа да долови нито дума.
До него, Ерин се задъха, след което пусна ръце от двете си страни, докато главата й се отпусна назад, сякаш издърпана от конците на невидим кукловод. Той тръгна към нея, за да я задържи, проправяйки си път през странната, течна заплаха, която се увиваше около нея като прозрачен воал. Когато успя да сложи ръце върху кожата й, воалът изчезна — или разпозна приятел и стана безплътен — и го остави безпроблемно да я държи здраво в прегръдките си.
Тя отвори уста и изпя няколко ноти с чистия, удивителен тон, който беше използвала за да лекува Райли, а сребристо блещукане се издигна, за да обвие тялото й, а също и Вен, както бе станало и преди. И в същото време, идентичен ефирен воал от светлина обви Мари и обгърна Джъстис, там където стоеше, някак си уловен от деликатната хватка на китката й.
Внезапно Ерин затвори уста. Финалните ноти на песента й трептяха във въздуха, а после се понесоха, мимолетно, надолу към земята. Вен почувства усещането от загуба отново, сякаш част от душата му изчезна заедно с музиката. Той се отърси от чувството и стрелна с поглед Джъстис, който беше коленичил на пода до Мари.
— Това изобщо не беше смъртоносна магия, нали? — попита Ерин и погледна Джъстис с широко отворени очи.
Мари коленичи пред Джъстис и обхвана с ръце лицето му.
— Как така не съм знаела никога преди това за теб, лорд Джъстис? Бил си в този храм много пъти.
Той поклати глава, синята плитка увисна надолу от едното рамо, като почти докосна пода, докато той стоеше свит там.
— Нямаше певец на скъпоценности преди, Мари. Тя наистина трябва да е пряка наследница на нереидите, за да ме разпознае.
Конлан заповяда:
— Някой ще ми каже ли, какво по дяволите става тук? Веднага!
Мари бавно обърна глава, за да го погледне.
— Лорд Джъстис не се е забъркал със смъртоносна магия, Ваше височество. Той е наполовина потомък на нереидите. Богинята на храма просто го повика у дома.
Час по-късно те се събраха отново във военната зала на Конлан, на неутрална земя. Вен прекара по-голямата част от часа в опити да измисли начин да завие Ерин в безопасен пашкул и да я скрие от всяка опасност за, да кажем, остатъка от живота й.
Може би дори за остатъка от неговия.
Макар че това щеше да е чиста хитрост, като се имаше предвид съществената разлика между продължителността им на живот. Точно тогава Райли и Ерин влязоха в стаята и той забута тази отчаяна мисъл някъде на заден план в ума си. Ерин седна до Райли, в отсрещния край на стаята спрямо мястото, където стоеше Вен и я наблюдаваше, но той се успокои от начина, по който погледът й го търсеше.
Може би той не беше единственият уловен от могъщи сили, с които не знаеше как да се справи. Тя му се усмихна и жега мина през него, изгори кожата и нервните му окончания с пращящи пламъци. Всичко, за което можеше да мисли бе колко много иска да бъде вътре в нея, и вложи всяка частица от това желание в бавната усмивка, която й отправи, след което почувства краткотраен момент на буен триумф, когато тя почервеня и сграбчи дръжките на стола си. Тя също го искаше и това сигурно означаваше нещо.