Тя въздъхна и сви рамене.
— Добре. Но трябва да си поговорим и за това.
Мари заговори отново.
— Има нещо жизненоважно, което трябва да споделя с всички вас. Вярвам, че съдържа ключа към излекуването на Райли и бебето. Макар песента на Ерин да помогна временно, основният проблем остана. Тялото на Райли изглежда отхвърля бременността.
Всички погледнаха към Райли, която изглеждаше още по-бледа отколкото сутринта и със сигурност не толкова добре, колкото след като Ерин й пя за изцеление предишния ден. Райли имаше очи само за Мари.
— Можеш да помогнеш на бебето ми?
Мари поклати глава.
— Не, за съжаление, всичко е както го казах. Неспособна съм да сторя нещо повече за вас. Ерин е. Тя може да излекува бебето.
Ерин вдигна глава, като премигваше.
— Знаеш, че ще направя всичко, което мога. Но наистина не знам как да правя все още тези неща с пеенето на скъпоценни камъни. Това, което сторих вчера, може да се окаже всичко, на което съм способна.
— Не, ти не разбираш — каза Мари. — Имаш способността да намериш „Сърцето на нереидата“, който е скрит в ковчеже с диаманти и смарагди, а също според мълвата съдържа един от изгубените камъни от тризъбеца на Посейдон.
Мари издърпа нещо, което изглеждаше като свитък от джоба на дрехата си и го подаде на Ерин.
— Изучи го добре. С този рубин, ще можеш напълно да излекуваш Райли и бебето.
Ерин наблюдаваше, изумена, докато подготовката за пътуването обратно към Сиатъл я заобикаляше отвсякъде. Гоблена от пода до тавана на едната страна на кабинета, показващ сцени на това, което тя предположи, че е Катаклизмът, за който говореха, беше издърпан настрани, за да открие арсенал. Оръжия, простиращи се от мечове и арбалети до модерни пистолети и нещо, което изглеждаше като автомат, биваха издърпвани от рафтовете и приготвяни за употреба.
Тя искаше война и изглежда щеше да отиде на такава. Аргументите на Вен относно това да се поставя в опасност изчезнаха, когато осъзна, че тя е единствената, която може да намери „Сърцето на нереидата“. Сега всеки инч от твърдото му, мускулесто тяло изглеждаше отрупано с оръжия. Той й беше проговорил само веднъж, откакто приключиха с дискусията. Беше я дръпнал настрани и й бе заповядал никога да не се отдалечава на повече от няколко стъпки от него по време на мисията.
Тя само се обърна и не си направи труда да спори с него. Щеше да стори това, което се налага, за да спаси сестра си и без значение дали Вен е там или не, за да й помага.
На Райли й стана лошо малко след изявлението на Мари, и двамата с Конлан я отведоха да си почине. В този момента Конлан се завърна в стаята с бледо и изпито лице.
— Тя отново е зле — каза той. — Много по-зле този път.
Ерин скочи от стола си.
— Мога да…
— Не. Не може да отслабваш силите си преди да напуснеш — каза той, а гласът му беше груб от преумора. — Благодаря за предложението, но очевидно облекчението, което можеш да предложиш без рубина, е само временно. Мари вярва, че рубинът ще ти помогне да я излекуваш. Да излекуваш нашето дете.
Вен сложи ръка на рамото на брат си.
— Знай това, Конлан. Кълна ти се, че ще направя всичко по силите си да намеря този скъпоценен камък, дори с цената на живота си.
Конлан кимна.
— Знам, че ще го направиш. Не мога… не мога да тръгна от тук. Има шанс тя да не… да…
Ерин почувства сълзи да парят по клепачите й от отчаянието в гласа му.
— Ще го намерим, Конлан. Кажи й го вместо нас.
Той кимна, после я прегърна набързо.
— Дай най-доброто от себе си, певице на скъпоценни камъни — каза той и след това си тръгна.
Ерин се обърна към Вен, като отчаяно се нуждаеше от утехата на прегръдката му, но той стоеше със скръстени ръце и я гледаше, с вледенени от болка очи.
— Ще рискувам собствения си живот, но няма да рискувам твоя, Ерин. Трябва да открием начин да намерим тази скъпоценност без това да те нарани. Ако съм принуден да избирам между твоя живот и живота на Райли и нейното бебе, няма да го преживея.
Тя нямаше отговор, който да има смисъл, така че просто кимна и се сви в ъгъла на дивана, докато приготовленията продължаваха, като се чудеше каква безчувствена кучка орисница беше поставила толкова много на карта… всичко лежеше върху раменете на една млада, изплашена вещица.
Погледна надолу към пръстените си, но по изключение те бяха съвършено тихи.