— Какво по дяволите планирахте да правите? И моля ви кажете ми, че поне щяхте да ни изчакате да се присъединим към партито.
Куин закрачи към него и посочи място, оградено в червено.
— Работихме над нашите източници и проследихме честотата на атаките на новопревърнатите в продължение на няколко месеца. Изглежда, че се образува спирала около Маунт Рейниър.
Джак забоде пръст в картата.
— Предполагаме, че е тук. Има серия от ледени пещери и тунели, които са непроходими за хората. Всеки вход, достатъчно голям, за да влезеш през него, е магически предпазен толкова силно, че съм виждал как хора отхвърчат от там и дори не осъзнават това, което се случва.
— А как стои въпросът с вещиците? — попита Ерин.
Куин изстреля измерващ поглед към нея.
— Не знаем. Единствената вещица в групата ни липсва вече повече от седмица. Не знаем дали е била заловена, убита или… превърната в една от тях.
Вен проговори отново:
— Имаме проблем с вещиците, които стават зли тук, така ли? Жената, която ни нападна в щаба на Светлинния кръг, беше достатъчно силна, за да надвие магията на Ерин. Това звучи ли ви като вашата вещица?
Джак и Куин хвърлиха озадачен поглед, но в крайна сметка Куин поклати глава.
— Не знам колко силна си ти Ерин, но тя не беше много силна. Съмнявам се, че би могла да насочи подобна магия, освен ако не е прикривала истинската си сила от нас.
— Вещицата, която ме нападна, използваше черна магия, което автоматично би увеличило силите й повече, отколкото ако използваше бяла — каза Ерин. — Не можах да я огледам добре, все пак.
— Нито пък аз — призна си Вен. — Аз я нокаутирах, но след това тя изчезна, докато се занимавах с колегата й и няколко вампира.
— Ами, няма да разберем, докато не опитаме, нали? — Ерин се приближи да проучи картата. — Никога не бих предположила, че има пещери под Маунт Рейниър. Преди ходихме често там със семейството ми… — Тя спря и поклати глава. Нямаше нужда да навлиза в това сега. Скръбта можеше да отслаби решимостта й.
Куин вдигна вежди, но не поиска обяснение. Тъмните, посинели кръгове около очите й, подсказваха на Ерин, че Куин вече знаеше за много тайни и трагедии.
Вен прочисти гърлото си.
— Куин, трябва да поговорим насаме. Има нещо, което трябва да…
— За Райли ли е? Бебето? Какво не е наред? — Куин практически скочи към него. — Кажи ми, по дяволите.
Състраданието в очите на Вен, което видя, докато го наблюдаваше, докосна нещо много дълбоко в Ерин. Този свиреп воин беше суров в битките, но бе дълбоко загрижен за семейството си.
Тя се обърка още повече, като се замисли, че той започва да става дълбоко загрижен и към нея. Ерин отклони тази мисъл настрана, преди да е станало твърде късно. Нямаше време да мисли как да се грижи за някого, докато е на мисия, която можеше да завърши със смъртта на единия или и двамата. Определено нямаше време да прецени дали това не е вид загриженост, която би приветствала, а може би и да отвърне с такава.
— Райли е малко по-добре, Куин. Ерин всъщност я излекува и Райли се почувства много по-добре за известно време.
Тъмният поглед на Куин се обърна към Ерин.
— Ти си лечител?
— Не. Е, да. Може би — Ерин се запъна, опитвайки се да е напълно честна. — Истината е, че не знам какво точно съм вече. Знам, че съм девето ниво вещица на Сиатълския Светлинен кръг и имам афинитет към скъпоценни камъни. Атлантите мислиха, че съм певица на скъпоценните камъни, което бе по-значимо за тях, отколкото за мен. Но нещо в Храма на нереидите и близостта на скъпоценните му камъни ми помогнаха да изцеля сестра ти.
Куин отиде до нея и я прегърна силно.
— Дължа ти услуга за това. Райли е най-важният човек на света за мен. Планирам да отида при нея, веднага след като се справим с този проблем. Прекалено много от моите хора загинаха, докато опитваха.
Докато Куин отстъпваше назад към масата, тя изведнъж замръзна, ръцете й тръгнаха към джобовете й. С едно плавно движение, тя извади нож от единия джоб и пистолет от другия и приклекна ниско.
— Опасност — извика тя и всички преминаха в атакуващ и защитен режим.
Все пак неприятностите, които изплуваха в центъра на стаята, не бяха враг, а по-скоро съюзник. Или нещо такова. Ако не брояха за смъртоносна заплаха всичко, което мърда.
Лицето на Куин пребледня и Ерин забеляза лек трепет в ръцете й, докато тя оставяше оръжията.