— Аларик. Умееш да изникваш драматично, нали? — Гласът на Куин бе стабилен, въпреки очевидния ефект от появяването на жреца.
Аларик се докосна до пода, само на сантиметри от Куин и се загледа надолу към нея. Ерин бе шокирана от изражението на лицето му. Всичко замръзна, докато той се появяваше като мраморна статуя вместо от плът и кръв — статуя с океани от болка в очите си. Той се вгледа в Куин, както умиращ човек би могъл да се взира в последния си шанс за спасение.
Погледът на Ерин се измести към Куин и отново бе шокирана. Куин гледаше към Аларик с точно същото изражение на лицето си.
Жрецът най-накрая проговори, гласът му стържеше.
— Куин. Надявам се да си добре.
— Аз… ще съм добре, когато разбера, че сестра ми е добре — отговори Куин с треперещ глас. — Защо не можеш да я излекуваш, Аларик? Знам колко си могъщ.
— Направих всичко, което можах, но това не бе достатъчно — каза той, като стисна зъби и това накара Ерин да почувства неочаквана симпатия към него. Невъзможността му да помогне на Райли и бебето разяждаха душата му. Нямаше дори следа от обичайната му арогантност в гласа му.
— Всъщност, аз може би съм в състояние да помогна с това — каза Ерин, принудена да прекъсне отвратителното напрежение между тях. — Има една легенда за прочут рубин, който певците на камъни могат да използват, за да се лекуват бременни жени и неродените им бебета. Ако го намерим, мога да се опитам да го направя. Мари каза, че ще ми помогне. Носи се слух, че може би е някъде около Маунт Рейниър.
— Това си е доста голямо съвпадение — каза Куин. — Ние бяхме толкова близо до това място, а Калигула вероятно е под него. Сега ми казваш, че и този камък е също там? Аз не вярвам в съвпаденията.
— Аз също, но всъщност това съвсем не е съвпадение, а по-скоро има причинно-следствена връзка с това, което Мари ни каза — отвърна Ерин.
— Очевидно, наличието на скъпоценен камък в тази област, привлича всяко дете с латентна дарба на певец на скъпоценни камъни, така че е много по-вероятно един певец на скъпоценни камъни да доразвие таланта си близо до „Сърцето на нереидата“, отколкото където и да е другаде по света.
— Получихме съобщения за шум, идващ от района около планината. Сеизмолози в началото смятаха, че това е земетръсна активност — каза Вен. — Но както Мари каза, може да е рубинът, издигащ се към живота, така да се каже, след като е бил скрит под земята в продължение на хиляди години.
Изведнъж Джак изръмжа мощно и скочи, за да застане до Куин.
— Надушвам вампир.
— Това трябва да съм аз — извика глас някъде откъм вратата, където двама от хората на Куин стояха с пистолети, заедно с Алексий и Бренан, които ограждаха трети човек. Мъжът в центъра вдигна ръце. — Някой трябва да ме застреля, бързо, защото ще бъдете нападнати след по-малко от пет минути.
Докато се приближаваха, Ерин осъзна, че е вампир, въпреки бронзовия оттенък, прикриващ бледата му кожа. Трябва да е имал тъмен тен някога, ако съдеше по черната му коса.
— Даниъл, какво по дяволите говориш? — тросна се Вен, докато всички в стаята преминаха в готовност за действие, а звукът от зареждащи се оръжия кънтеше в ушите на Ерин. Алексий и Бренан закрачиха напред с човека, който трябваше да е Даниъл.
Кехлибарът на Ерин запя с дълбок и настоятелен глас, но звукът бе по-различно от неприятния, трещящ звук, който тя обикновено чуваше в присъствието на вампири. Това беше натрапчива мелодия за самота и загуба, която се пееше дълбоко от душата.
— Какво си ти? — попита тя, докато той се приближаваше.
Той стрелна мрачен поглед към нея, който я премери и отхвърли.
— Нищо, което някога си срещала, певице на скъпоценни камъни. Чувствай се предупредена да стоиш далеч от мен и моя вид, защото имаш от аромата на феите в кръвта си, а съчетанието между магия и фея формира най-мощния афродизиак. Това е една от причините той да желаеше сестра ти толкова много.
— Кой? Диърдри? Кой по дяволите си ти? Какво…?
— Нямаме време — той я прекъсна и се обърна към Вен. — Остават по-малко от четири минути, атланте. Направи го да изглежда правдоподобно. Но първо, ето какво трябва да знаеш. Бях там, когато погребалният звън започна и той нямаше нищо общо с нещо, сътворено от човеците. Може би е много добре, че рубинът ти се пробужда и призовава за певеца си.
Той обърна глава и прободе Куин с мрачния си поглед.