— Надеждата ми е сестра ти да бъде добре, безстрашна. Трябва да знаеш това: планът на Калигула е да върне страната обратно към времето, когато правилата и законите ти не значеха нищо, когато ние, препускащите в нощта, създадохме наша собствена анархия. Всичко, което той прави е, за да постигне тази цел. Кръвното му потомство излиза всяка вечер, за да превърне все повече и повече хора в негови послушници, против всички закони на вашия Конгрес и против волята на другите, по-консервативни вампири с власт.
Даниъл погледна нагоре, сякаш слушаше нещо, което никой от тях не можеше да чуе, след това кимна.
— Време е. Застреляй ме и го направи добре, лорд Венджънс. В стомаха, може би.
— Какво? Какво става? — Ерин помисли, че ще се развика, но не посмя. — Искаш да те застреляме? Къде е сестра ми?
Вампирът профуча над масата и сграбчи химикалка, а след това я забоде в картата, толкова силно, че я заби в дървото и застана там, трепереща напред-назад.
— Там. Сега го направи, Вен. Ако ме хванат тук, ще съм безполезен за нашата кауза. О, и още едно нещо — Той замълча, с очи, фокусирани върху пистолета, който Вен извади от кобура си. — Анубиса все още е жива. Тя крои нещо, за което дори Калигула не знае и има шпиони във всяка от трите ви групи. — Погледът му се спря върху Куин, Вен и Ерин, когато го каза. Тогава очите му кървясаха и той наостри ръцете си в нокти. — Сега! — Той се хвърли върху Вен, който го простреля в стомаха. Даниъл изстена със смразяващ кръвта писък на агония и преди да падне на земята, малкото прозорци, по които все още имаше стъкло, се взривиха навътре докато рояк вампири нахълтваха с писък в сградата, а яростта от кървавата треска се усещаше в светещите им червени очи.
Глава 17
Дойдоха бързо и стихийно и бяха много повече от тях. Вен натъпка „Глок“-а си обратно в кобура, осъзнавайки безполезността на това оръжие срещу ордата вампири. Той захвърли дългото си палто, след това извади с едната си ръка меча, висящ на гърба му, а с другата измъкна кинжала си.
Спусна се веднага към Ерин, която стоеше замръзнала в средата на стаята и я повлече назад, докато гърба й не опря в стената.
— Стой тук и се прикривай — нареди й той. Когато тя се опита да протестира, Вен я прекъсна: — Знам, че искаш да помогнеш, но ние имаме повече опит в това. Пази себе си.
Подтикнат от звука на писъците, той се завъртя, за да срещне налитащите към него вампири. С убийствена точност той запрати кинжала си в гърлото на един от тях. Това не беше достатъчно да убие кръвопиеца, но стигаше, за да го забави.
Вампирът падна на пода и започна да дърпа кинжала, забит в гърлото си, но Вен се озова до него с един–единствен скок. Той отсече главата на кръвопиеца с един удар на меча си и тя се търкулна от тялото му. След това измъкна кинжала си от това, което беше останало от врата на вампира и се обърна към другите трима, готови да го атакуват.
Накъдето и да погледнеше атланти, хора и шейпшифтъри бях вкопчени в свирепа ръкопашна битка с вампирите. Въстаниците воюваха почти толкова яростно, колкото й воините на Посейдон, но те бяха ужасно по-малко на брой. Вен чу изстрели, но не можеше да види кой беше стрелял от раменете на изпречилите се пред него вампири. Той започна да върти кинжала и меча си като наръгваше и съсичаше врага, а едновременно с това мечтаеше за наръч дървени колове. Той се защитаваше и препречваше пътя към Ерин, която стоеше зад гърба му.
Нямаше начин да ги пусне да се доберат до нея. Опита се да се успокои, че нейният щит може да блокира техните сили, след като беше достатъчно добър да ги предпази от бомбата, трябваше да действа и срещу вампирите, но после мечът му затъкна в ребрата на един от вампирите, а друг се хвърли отгоре му и заби зъбите си в рамото му.
Той отскочи встрани и заби главата на кръвопиеца в каменната стена, което принуди кръвопиеца да пусне плътта му. Движението му даде възможност да погледне към Ерин. Тя стоеше там, където я беше оставил, с разперени ръце, а около нея имаше разтворен щит от блестяща светлина. Двама вампира се опитваха да се доберат до нея, като се хвърляха срещу щита, който ги отблъскваше обратно отново и отново. Или не бяха много умни или знаеха нещо, което той не знаеше за това, че повторните опити ще отслабят силата на щита или нейната собствена.
Той усети върху кожата си огромната мощ на масивен прилив на енергия и погледна нагоре, за да види Аларик, който стоеше пред Куин и призоваваше силите си. Вен се ухили въпреки усещането за капещата от рамото му кръв.