— Охо, сега го загазихте кръвопийци! Моят човек Аларик се кани да изпържи малко вампирски задници. — Той се засмя на думите си и нови четири вампира, които стояха безучастно, се насочиха към него вероятно, несвикнали с това плячката им да не трепери от страх, като ги види. — Елате и ме хванете, момиченца. Аз не хапя или поне не много.
Вампирите изкрещяха в гнева си и цветът на демоничните им очи се превърна в кърваво червено, когато се нахвърлиха отгоре му. Вен се претърколи по пода, като се плъзна под тях, после скочи на крака и разсече двама преди другите двама дори да успеят да се обърнат.
Силен женски писък го разсея за момент. Той извъртя глава за секунди, за да види как Ерин пада на земята. Тя все още успяваше да удържи своя щит, но сега защитното му поле едва успяваше да покрие тялото й с няколко инча повече. Четири вампира удряха по щита около нея.
Силна вълна на бясна ярост го завладя. Той се отдалечи светкавично от двамата вампира, които го бяха нападнали и се нахвърли към онези, които обграждаха Ерин. С няколко замаха и намушквания той унищожи първите двама, но изведнъж в гърба го проряза остра болка. Погледна надолу, за да види как острието на една кама стърчеше от лявата страна на корема му и беше принуден да се дръпне встрани от тях, отдалечавайки се на внезапно изтръпналите си крака. Падна на земята странично и удари главата си в бетонената стена. Преди да може да достигне до камата, за да я издърпа, вампирите го бяха обиколили отново. Най-големият от тримата хвана Вен за косата, като издърпа главата му от пода, за да оголи врата му за ухапване.
Още един женски писък надви шума на битката, но този дойде от средата на стаята. Невероятно могъщ вик последва след писъка. Беше толкова силен, че вампирите, които бяха атакували Вен, се отдръпнаха при звука му. В следващия миг позната вълна на високо напрежение премина през стаята и то с интензитет, какъвто Вен никога досега не беше чувствал.
Никой, освен Аларик, не можеше да канализира елементите със сила дори близка до подобно ниво. Вен се изсмя и заби кинжала си нагоре и право във врата на вампира, който се опитваше да го захапе.
— Сега всичко приключи — започна той и тогава въздухът в склада се наелектризира до магнитуда на свръхнова. Ослепителна синьо-зелена светлина премина през стаята, като обгаряше кожата на кръвопийците, които изпопадаха на пода. Черепите им пламнаха като украса на Хелоуин и неземната синьо-зелена светлина засвети през очните им ябълки и отворените им усти. Отвратителна миризма на изгорялата кожа се разнесе над него, той се отдръпна встрани от тях и изпсува, когато дръжката на забитата в страната му кама се опря в пода и се заби още по-силно в плътта му.
Опита да се изправи, но не беше в състояние да се пребори с витаещото във въздуха напрежение от енергия. Бутна един вонящ труп на вампир от пътя си, за да може да вижда по посока на Ерин. Тя стоеше свита до стената, все още обградена от щита. Телата на три или четири вампири лежаха на пода пред нея, а дрехите и плътта им горяха в пламъци.
Нещо в ушите на Вен изпука и налягането сякаш изчезна. Опита да се надигне отново. Този път нищо не му пречеше и той се затича към Ерин, като огледа стаята. Хора, шейпшифтъри и атланти лежаха навсякъде. Един бърз поглед му подсказа, че много от тях са ранени, а може би някой бяха и мъртви. Димящи купища от кръвопийци бяха пръснати из цялото помещение, а Аларик беше единственият, който стоеше изправен и напълно недокоснат, обграден от сини пламъци, които пълзяха по дрехите и косата му. Вен със сигурно искаше да разбере, и то скоро, какво по дяволите бе призовал жреца.
Той се довлачи до Ерин, свит на една страна и треперейки от болката, която го пронизваше. Хвана дръжката на кинжала забит в гърба му и го издърпа от себе си, а после го захвърли на пода. Наведе се и взе Ерин в ръцете си.
— Добре ли си? Нараниха ли те? Боли ли те?
Тя се отдръпна от него и сложи ръка на ранената му страна, от където се стичаше кръв.
— Аз съм добре. Не съм ранена. Какво ти се е случило? Ти кървиш и то много.
Той поклати глава.
— Това е нищо. Не се тревожи. Ако са те наранили… — той остави останалата част от изречението недовършено, не знаейки как да каже, че светът му загива без нея, без да я уплаши до смърт.
Той самият беше достатъчно ужасен от силната ярост, която го обзе при мисълта, че я нараняват. Вен притисна ръка към раната си и двамата се изправиха, за да огледат стаята.
— Точно сега трябва да помогнем на всички останали — каза той.