Тя кимна, въпреки, че беше пребледняла от изтощението. Те пристъпиха напред в хаоса от мъртви вампирски тела, лежащи по пода и направиха две–три стъпки, преди тя да хване ръката му.
— Камъните, Вен, мога да ги накарам да пеят за твоето изцеление.
— Не! Твърде изтощена си и това ще изцеди докрай силите ти. Аз съм добре, това е просто драскотина.
Тя се втренчи в него.
— Мисля, че трябва много скоро да проведем разговора за това, да ми казваш какво мога да правя — каза тя. — Но не точно сега.
Казвайки това, тя сложи едната си ръка на входа на раната, а другата на изхода, отвори уста и започна да пее. Преди Вен да може да протестира, нежните звуци на нейната песен преминаха през него и го обгърнаха в сребърната си светлина. Изгарящата топлина се концентрира вътре в него, където кинжала го беше промушил и някак си той знаеше, че звуците на песента караха молекулите на разкъсаната му плът да зарастват и да се образува нова кожа.
Тя спря да пее и въздъхна уморено. След като звуците на песента заглъхнаха, топлината по тялото му изчезна заедно с тях. Той погледна надолу и с изумление видя, как кожата му беше зараснала, а раната я нямаше и нищо, освен една розова ивичка прясна плът, не напомняше за нейното съществуване.
— Сега, ще помогна на всички останали — каза тя. Преди той да успее да произнесе дори една-единствена дума, очите й се обърнаха и тя припадна. Той я хвана, преди да успее да се свлече на земята и я вдигна на ръце. После се обърна и погледна към Аларик, който седеше на земята и люлееше Куин в обятията си.
Слабото тяло на Куин изглеждаше безжизнено, и яростта в очите на Аларик вещаеше мъчителна смърт за онези, които бяха замислили атаката. Ръцете на Вен стиснаха Ерин още по-силно и той даде мрачен обет на боговете, произнасяйки клетвата си на глас, за да подчертае силата й:
— Заклевам се в живота си и в честа си като воин на Посейдон, че Калигула няма да доживее, за да нарани още някого, който е под моя закрила.
Ерин дойде в съзнание, но остана със затворени очи, чудейки се защо чувства болка във всяка клетка на тялото си. Парещото усещане преминаваше през очите й и караше главата й да се върти в болезнена агония. Махмурлукът от магията й беше добре познат, но не и степента, в която го усещаше в момента.
Степента, битката.
Тя отвори очи.
— Вен — дрезгаво простена тя. Гласните й струни горяха така, сякаш беше погълнала огнен меч. Опита да се изправи и в следващия момент Вен вече беше клекнал до нея.
— Тук съм, ми амара. Как се чувстваш?
— Чувствам се така, сякаш ме е смазала някоя скала — призна тя. — Но като изключим тежкия магически махмурлук мисля, че съм добре. Ами ти? — Изведнъж тя сграбчи ризата му обезумяла и я издърпа настрани, за да види раната му. — Успях ли? Излекуван ли си?
Той й показа зарасналата плът, която беше единственото доказателство за пробождането и тя се срина облекчено обратно на възглавниците. Вен се наведе и бързо залепи една твърда целувка на устните й.
— Благодаря на Посейдон, че си добре — каза той прегракнало. — И да, както виждаш, твоето пеене ме излекува, но ние трябва да поговорим за склонността ти да се излагаш на опасност. Лекуването изцежда твърде много от силите ти.
Тя му се усмихна уморено.
— Тогава го добави към списъка с нещата, за които трябва да си поговорим по-късно.
Успокоена, че Вен е добре, Ерин най-накрая огледа стаята и позна съвещателната зала в щаба на Светлинния кръг. Тя лежеше на тъмночервен раиран диван, възможно най-надалеко от прозорците, а няколко мъже и жени, които разпозна като част от хората на Куин, лежаха на дюшеци на пода и върху останалите кушетки в стаята.
Джъстис се беше облегнал върху една стена и по синята му коса се стичаше струйка червена кръв. Ризата му беше разкопчана, а гърдите му бяха превързани. Аларик, Куин, тигъра и останалите от атлантите не се виждаха никъде наоколо.
— Джъстис зле ли е ранен? А останалите? Куин? Да не са…
Вен поклати глава, а очите му потъмняха.
— Джъстис е най-леко ранен. Куин за малко да умре, забиха нож в дробовете й. Бренан и Алексий също бяха тежко ранени.
Тя се помъчи да се изправи, принуждавайки натъртеното си тяло да й сътрудничи.
— Изправи ме! Мога да им помогна. Мога да пея…
— Шшт! — Той нежно я бутна да легне назад върху възглавниците. — Аларик ги излекува всичките, колкото можа преди неговата енергия да се изпари. Мисля, че този номер, който направи почти го уби, но той няма да си признае. Видя Куин да пада и направо откачи. Твоята приятелка Дженай казва, че някак си е успял да събере магията на всяка вещица в града и да я насочи заедно със своята собствена, за да изпрати тази разрушителна мълния от енергия през склада. Тя беше достатъчно силна, за да разложи всеки вампир в радиус от две мили. Намерихме купчини от топяща се вампирска слуз в цялата сграда. Очевидно те са изпратили подкрепления.