Аларик седна на един стол възможно най-далеч от Куин, което беше трудно в малката жълто-бяла кухня, но топлината в погледите, които си размениха набързо, предизвикваше усещането за разпален пожар. Вен не си спомняше да е виждал някога толкова открито мъката, изписана по лицето на жреца, освен когато научиха, че Анубиса е пленила Конлан.
Дженай беше седнала близо до Ерин и й говореше тихо на ухо, а ръцете на Вен го сърбяха да притисне неговата пееща магьосница в прегръдката си и да я отведе много далеч от този побъркан град. Даже далеч от целия скапан щат. Щеше да я отвлече, ако се наложеше, само да не бяха изложени на риск много повече от техните собствени животи.
Той изучаваше наведената й глава и начина, по който тя прибираше русите къдрици зад ушите си с нервен жест, отразяващ последните й мисли. Ако животът й беше в опасност, той можеше да я отвлече въпреки всичко. Не че Ерин някога щеше да му прости, ако вярваше че смъртта на Райли е причинена от нейното бездействие.
Не че той някога щеше да прости на себе си. Изборът да рискува живота на Ерин или този на Райли и бебето го изяждаше отвътре повече, отколкото каквото и да е мъчение, което Анубиса някога можеше да измисли. Разбира се, вампирската богиня беше жива, според сведенията на Даниъл. Така че нищо чудно тя да бе сътворила с нечестивите си ръце тази дилема.
Денал се довлече в стаята. Дълбоки линии на мъка и изтощение бяха врязани около устните и очите му.
— Бренан е… почти мъртъв, нали? И Алексий още не е в добра форма, също. Ако бях там, може би щях да…
— Може би ти също щеше да бъдеш мъртъв или почти мъртъв — каза Джъстис като стисна ръцете си в юмруци и блъсна по масата. — Трябва да открием, кой е предателят. Те знаят всяка наша стъпка, която сме решили да направим и са по петите ни, достатъчно многобройно, че да ни затрият.
Дженай кимна.
— За наше най-голямо съжаление, предателят най-вероятно е някой от нашето висше съсловие. Не мога да допусна, че е възможно, но доказателствата сочат, че Беренис ни е предала на Калигула, а вампирите от неговото кръвно потомство или поне един от тях е пленил или убил Лилиан. — В гласа й се усещаше само намек на несигурност и на Вен му хрумна идеята, че вероятно тези жени са й били много близки, но по-скоро би се проклела, ако покажеше някаква слабост.
Това беше възхитително за една вещица.
Ерин стисна по здраво чашата си, а кокалчетата й побеляха.
— Беренис — каза тя, като почти изплю името. — Знаех си, че няма нищо добро в нея. Винаги се заяждаше и ме провокираше със забележките си, искаше да се откажа от обучението си и от плана си за отмъщение срещу тези чудовища.
Когато си спомни, че Вен наричаше себе си чудовище, Ерин погледна към него.
— Те преследваха теб — каза той категорично. — Те преследваха теб, когато ни атакуваха снощи и се опитваха да разрушат енергийния ти щит с всички сили. По някаква причина Калигула те иска и прави всичко възможно, за да те получи.
Малкото цвят, който имаше по лицето й, се отдръпна, когато чу тези думи, но тя изправи рамене и вдигна брадичка.
— Ами тогава няма да ме хване.
— Не се тревожи, малка вещице. Ще трябва да мине през мен, за да те хване, а това няма де се случи — обеща Вен, изумен отново от смелостта, която тя показваше. Изумен и без да желае да го признае — доста впечатлен.
— Мисля, че това не е заради нея, Вен — каза Денал. — Кристоф и аз пребродихме града. Няма да повярваш какви са щетите. От това, което успяхме да разберем, вампири са вилнели през града в продължение на един час. Всеки, който е пресякъл пътя им, е мъртъв или заловен, за да бъде преобразен. Паранормални граждански защитници са били заловени, напълно обезоръжени и целият отряд е мъртъв. Те са брутално убити и оставени като предупреждение.
Кристоф се приближи до вратата от хола.
— Навън е чисто — каза той. — Каквато и защита да имаш на това място, както изглежда отблъсква вампири. Намерихме повече от една дузина пушещи купчини от гниеща вампирска слуз около периметъра. Две от твоите вещици, един от нашите мъже и Джак с няколко от шейпшифтърите на Куин патрулират отвън.
— Защитите на безброй вещици пазят тази сграда повече от век — отвърна Дженай и в гласа й прозвуча гордост. — Те няма да влязат вътре.