— Защитите са идеални и добри, но не забравяй, че този древен римски император е с разрушителна възраст — каза Вен. — Ако постави още една бомба и Ерин или някой друг, който е буден, сръчен и способен да ни защити, не е наоколо, става БУМ! И дотам с твоите защити.
Дженай потръпна, но не възрази. Ерин се изправи.
— Ами, Ерин наистина няма да е наоколо. Той ме иска и трябва да дойде да ме хване. Ако това ще спре масовото клане, аз с радост ще отида и ще прережа гърлото му лично. — Фактът, че ръцете й трепереха, стиснати отстрани на тялото й, караше решителните й думи да изглеждат още по-впечатляващи, въпреки че Вен нямаше да я пусне дори да се доближи до Калигула.
— Не, няма начин да се доближиш и на миля до това копеле — упорито каза той. — Ще трябва да открием „Сърцето на нереидата“, но после ще излезем и ще те отведа заедно с него в Атлантида, за да помогнеш на Райли. Когато Бренан, Алексий и Аларик възстановят напълно силите си, ще тръгнем след Калигула с всичко, което имаме и ще го очистим. Но ти няма да си част от това. Разбра ли ме?
Тя го изгледа.
— Не ми говори така, сякаш съм дете, Вен. Това чудовище държи сестра ми и аз ще направя всичко по силите си, за да я спася. Разузнаването на Куин каза, че резонансът от предавателния звук се чува някъде от пещерите под Маунт Рейниър. Вярваме, че базата на Калигула е именно там. Така че я имаме двоен джакпот.
— Какво имаме? — попита Денал и погледна озадачено.
— Две в едно — обясни Куин. — И никой от вас да не си мисли, че ще ходи някъде без мен и хората ми. Калигула има кръвен дълг и аз възнамерявам да плати до последната капка. Без да споменавам, че ще направя всичко възможно, за да помогна на сестра си и неродената си племенница или племенник, така че няма начин да не съм част от тази мисия.
Глас като гръмотевична буря се чу от ъгъла, където се намираше Аларик.
— Няма да рискуваш живота си по този начин — изкомандва той, а очите му светеха с толкова яркозелено, че Вен меко казано се зачуди как не направиха дупки в лицето на Куин.
Но тя само погледна назад към Аларик толкова унило, че чувството почти физически изпълни стаята.
— Не го ли разбра досега? Това е моята работа. Рискувам живота си в името на надеждата, че един ден ще бъдем свободни.
Аларик започна да се надига от стола си, но после затвори очи и тихо се отпусна обратно. Куин стана безшумно и тръгна да напуска стаята, а раменете й бяха прегърбени сякаш от някаква непоносима тежест. На прага на вратата тя спря, после погледна към Вен.
— Твоят човек Райзън също воюва с нас, Вен. Нарича себе си опозорен воин и тръгва на всяка самоубийствена мисия, към която може да се присъедини, за да помогне на бунтовниците. Надява се да го застигне смъртта, за да може да изкупи греха, който е направил към теб — някакво странно атлантско нещо като „възстановяване на честта на рода Микена“. Ако ме питаш, той е един от най-смелите мъже, които някога съм срещала.
Вен не каза нищо. Нямаше какво да каже. Проклет да е, ако някога прости на воина, който беше откраднал тризъбеца на Посейдон за негова лична слава.
Куин поклати глава.
— Да, както и да е. Просто си помислих, че искаш да знаеш. Отивам да си почина. Някой да ме извика, когато дойде време да тръгваме. — Тя отправи един последен кратък поглед към Аларик и после напусна стаята.
Вен осведоми Кристоф и Денал за това, което Даниъл им беше разказал за целите на Калигула и тогава Кристоф подсвирна:
— Ако целта му е да убеди хората да се върнат назад към дните преди неживите и шейпшифтърите да имат някакви права по закон, бих казал, че е на прав път. Видяхме да се събира тълпа в центъра на града пред федералния съд и тя определено не си говореше за мир, любов и разбирателство, ако схващаш какво искам да кажа.
— Това ще се отрази на графика ни за завръщането в света на земляните — отвърна Вен мрачно. — Атлантида ще ни бъде нужна много по-скоро от планираното, ако това продължи.
— Те не заслужават нашата помощ — сподели Кристоф. — Защо защитаваме овца, която приветства вълците в стадото си? Знаеш ли, че има клубове, където хората ходят доброволно, за да бъдат ухапани от вампир? Що за лудост е това? Ако искат да умрат толкова отчаяно, тогава да ги оставим.
— И после какво? — Силата от гнева на Аларик се усещаше ясно. — Когато превърнат още повече хора, дори вещици, за да ги присъединят към редиците на неживите? Тогава какво? Цялата земя ще принадлежи рано или късно само на тези, които никога не виждат слънцето.