Ерин погледна часовника си.
— Спали сме през по-голямата част от деня, но все още разполагаме с около четири часа дневна светлина. Нощта пада по-рано във Вашингтон през зимата. А аз може да имам нужда от слънчева светлина, за да опитам някои от заклинанията от свитъка, който ми даде Мари.
Той се обърна към нея с безизразно изражение.
— Ако се наложи, имаме на разположение също така и с част от утрешния ден, за да планираме нещата и да се подготвим. Ти имаш и книгата от Дженай, нали? Тази от феите?
— Да, но наистина ми направи впечатление колко дълго време й отне, за да ми я даде. Има я откакто навърших двадесет и една… пет дълги години… но Беренис я убеди да не ми я дава. Каза, че не съм готова — отвърна тя горчиво.
— Няма смисъл да се плаче за оскубан паун — каза той и сви рамене.
— Разлято мляко.
— Какво?
— Казваме: „Няма смисъл да се плаче за разлято мляко“ — обясни тя и се усмихна леко.
— Защо ще плачеш за разлято мляко? Това да не би да наранява кравата по някакъв начин? — челото му се намръщи от объркване.
— Няма значение. Ако преодолеем това, ще имаме възможност да разберем по-задълбочено глупавите човешки поговорки.
— Когато преодолеем това — каза той с леденостуден глас, който тя знаеше, че не бе предназначен за нея.
— Ето още едно нещо, което исках да разбера. Какво означава ми амара?
Изражението му се смекчи за миг.
— Ето още едно нещо, за което ще говорим, след като преодолеем това.
— Колко време имаме, Вен? Мари и Конлан са казали на пратеника, че могат да поддържат Райли в стаза само за четиридесет и осем часа без риск от увреждане на бебето. И също, че тя е започнала бързо да отслабва.
— Трябва да открием „Сърцето на нереидата“ в рамките на следващите седемдесет и два часа, ако искаме да променим това — каза той. — Има нещо, което трябва да знаеш, Ерин. Организмът й очевидно отхвърля детето като чуждо тяло, което подлага бъдещето на всяко обвързване между атлант и човек на риск.
Стаята се завъртя пред очите й, когато заключението от думите му се разби в нея.
— Обвързване? Имаш предвид… не, че се познаваме достатъчно добре, дори да… но не бихме могли… искам да кажа…
Той прекоси стаята с две крачки, коленичи пред нея и взе леденостудените й ръце в горещите си длани.
— Не сега, Ерин. Не сега. Нека да прибавим това към списъка с „неща, за които да се тревожим по-късно“, става ли?
Тя огледа хижата, с изцяло дървените й под и стени, купчината от оръжия на Вен, които бяха по средата на масата, свитъкът и книгата пред нея, които можеха да я научат как да впрегне скъпоценната си дарба да пее, и въздъхна силно.
— Разбира се. Защо не? Това е един ужасно дълъг списък. Предстои ни чуден разговор.
— Чуден. Чуден — той плъзна думата по езика си, очевидно наслаждавайки се на звука, след това веселото настроение постепенно изчезна от лицето му, оставяйки там единствено леденото обещание за смърт след себе си. — Да, ще имаме чуден разговор, когато унищожим чудовищата. А сега, да се подготвяме.
3048 метра под колибата
Калигула наблюдаваше как раболепните, страхливи глупаци от кръвното му потомство се тътрят в главното ниво на пещерата и трепереха, докато се нареждаха пред него. Всички бяха покрити с миризма на засъхнала кръв, така че сигурно бе постигнат някакъв успех, макар те да бяха далеч по-малко от изпратените навън в нощта, за да сеят страх и смърт сред хората.
Много по-важно от липсващите вампири, обаче, беше другият човек, когото го нямаше. Той се озъби на водачите, които беше превърнал във вампири много години по-рано от тези най-нови идиоти.
— Къде е тя? Как е възможно една слаба човешка жена да успее да избяга от най-добрите ми и способни… от най-силните ми?
Те се преклониха, докато челата им не докоснаха влажната и заледена мръсотия по пода на пещерата.
— Тя беше защитена, господарю. Атлантите и много шейпшифтъри бяха там в сградата, в която ни изпратихте. А вещиците бяха защитили сградата толкова силно, че нямаше начин да проникнем.
Той оголи вампирските си зъби и изсъска към тях, твърде вбесен, за да отвърне с думи. Водачите започнаха да се тюхкат, тъй като знаеха, че нямаше нещо, на което той да се наслаждава повече от това да убива вестителите на лоши новини.