Ръцете му се затегнаха около нейните и в очите му проблесна болка за толкова кратко, че тя не беше сигурна дали наистина я е видяла.
— Ти си повече вещица и повече жена, отколкото някога бих могъл да искам, моя малка певице на скъпоценни камъни. Никога не се съмнявай в това.
Тя се повдигна на пръсти, за да докосне носа му с устните си, борейки се с импулса да разкъса ризата му и да го целува до припадък. Знаеше, че бяха страхотни заедно без дрехи. Сега искаше да разбере колко са добри, когато са с тях. За всеки случай.
За всеки случай.
Тя се отдръпна и направи две крачки, за да застане пред огъня.
— Значи Вен е истинското ти име?
Той си пое дълбоко дъх, преди да отговори, но тя не погледна отново към него, защото се страхуваше, че ще види собственото й желание, отразено в очите му и ще остане гола преди следващия удар на сърцето си.
— Да, така е. Вен, Отмъщението на краля, от кралското семейство на Атлантида. Тя се състои от седем острова, всеки от тях със собствен управляващ дом, а главният и най-голям от тези острови, също се казва Атлантида и подслонява лордовете на управляващите домове на Седемте острова.
— Значи са някакви кралски неща, схванах, и сигурно е наследствено. Ами другите управляващи домове? Управниците там да не са херцози или графове, или нещо подобно?
Той се засмя.
— Не, нямаме такива титли. Управляващите семейства са просто лорд и лейди, но атланти от неуправляващи семейства също могат да заслужат тези титли по заслуга за храброст и отличие. Мари е сестрата на моя приятел и брат-воин Бастиян. Тя е печелила титлата лейди много пъти поради голямата си и благородна служба да лекува родилките и техните бебета.
Ерин прехапа устни.
— Мамка му. Сигурно съм нарушила протокола поне дузина пъти за краткия период от време, в който бях там. Нито веднъж не нарекох Мари „лейди Мари“. Никой не спомена…
— Тя не ни позволява да използваме титлата. Казва, че е доволна да бъде просто Мари или главната девица в служба на богинята.
Ерин чу възхищението в гласа му.
— Май се замисли доста за нея?
— Тя винаги вървеше след мен, когато беше малка. Най-любопитното и дразнещо дете, което някога съм познавал — каза той с нежна развеселеност в гласа си. — Кой би предположил, че като порасне ще се превърне в такава истинска красавица.
Ерин почувства мъничък, дребен пристъп на ревност, когато го чу да нарича друга жена истинска красавица.
— Аха, тя е много по-различна от мен… — каза тя намръщено. — Висока, елегантна и кротка, не ниска, трътлеста и разчорлена.
Преди да успее да чуе движенията му, той вече стоеше зад нея и придърпваше гърба й към гърдите си.
— Трътлеста? Да не би да имаш пристъп на временно умопомрачение, породен от прекалено близкото ти стоене до огъня? Ти си красива, а тялото ти е толкова съвършено, че ми е трудно да те гледам, без да си те представям гола.
По тялото й се разля горещина, която нямаше нищо общо с огъня, но тя все пак беше жена, която гледаше фактите.
— Задникът ми е твърде закръглен — каза тя. — Това е семейна черта, затова не мога наистина да го намразя, но фактите са си факти.
Той затегна ръцете си около нея, така че тя беше притисната към много твърдото, непогрешимо доказателство за неговото желание.
— Задникът ти, както ти неелегантно наричаш това закръглено изкушение, е с перфектни извивки, както и останалата част от тялото ти. — Той вдигна ръце, за да обхване гърдите й и издаде ръмжащ звук в косата й. — Говорейки за тялото ти… вероятно бихме могли да прекараме няколко от часовете до зазоряване с по-малко дрехи?
Тя обърна шията си и повдигна глава към него. И той просто бе там. Нагаждаше устата си към нейната и всички съмнения и тревоги, които я притесняваха във връзката им, бяха пометени от горещината на докосването му. Той я целуна дълбоко и с нужда, а тя беше притисната в ръцете му и обвиваше своята ръка около врата му, без да се откъсва от него.
Ерин чу тихо стенание, но не беше сигурна дали дойде от него или от нея, защото звукът беше уловен от устните им, които бяха заключени заедно. Езиците им първо се бореха за надмощие, а после се отдаваха на изучаването на страстния им танц. Вен я повдигна от земята и тя обви краката си около кръста му, като не спираше да го целува. Ерин стискаше силно раменете му, без да го пуска. Не искаше никога да го пуска.