Изведнъж той вдигна глава и се загледа диво около тях.
— Чу ли това?
— Да съм чула кое? — попита тя, все още замаяна от целувките им.
Той прошепна „вълци“ в ухото й, после я свали на пода, без да казва нищо повече. Когато Вен се хвърли към оръжията си, през хижата отекнаха зловещи звуци. Бяха вълци и виеха нещо, което трябва да бе предупреждение или заплаха. От звука, можеше да се каже, че те бяха много.
И бяха наобиколили хижата.
Глава 23
Щабът на Светлинния кръг
Аларик се събуди сепнато от полузаспалия транс, в който бе изпаднал, за да ускори възстановяването си. Шум… нещо неочаквано. Той вдигна поглед и видя Джъстис да стои на отворената врата към малката дневна на Дженай, с меч в ръка.
— Трябва да се махнеш оттук, Аларик. Бяхме нападнати и този път атаката е координирана — каза мрачно Джъстис. Косата му все още беше изцапана с кръв — страховит нюанс на ръждивочервено, който покриваше кичури от синята му коса — а тъмните сенки под очите на воина говореха за повече болка от нараняванията му, отколкото би признал.
Разбира се, той не би признал никаква, следвайки древния воински кодекс „остави лечителят да отгатне“.
Аларик изръмжа при тази мисъл.
— Не мога да лекувам правилно нещо, което ти не ми описваш, лорд Джъстис.
Джъстис, бидейки този, който е, му изръмжа в отговор.
— Не си прави труда да си губиш времето с мен, жрецо. Има много хора, които са далеч по-зле, включително Бренан и Алексий. Но точно сега трябва да разберем какво става тук и да го спрем, защото няма никакъв шибан начин в името на деветте кръга на ада, да се примирявам с атаките на противните кръвопийци нощ след нощ — с тези думи той се отправи надолу по коридора към вратата. Когато Аларик го последва, той мислено тества готовността си да призове вид сила, която щеше да покаже на неживите точно с какво — и кого — си имаха работа.
Когато излезе през вратата и вдигна поглед към десетките вампири, които затъмняваха нощното небе, в него се разби внезапна увереност, че този, който контролираше тези атаки, знаеше точно с кого си има работа — и точно заради това беше по петите им.
Дженай стоеше на малко разстояние от входната врата, удържайки щит над цялата сграда. Дори и от десетина крачки, той можеше да усети преумората в магията й. Аларик огледа групата от тежковъоръжени шейпшифтъри, които стояха в предните ъгли на сградата.
— Куин и хората й по всички ъгли ли са? — попита Аларик.
Джъстис се поколеба.
— Хората на Куин са, и Кристоф е с тях наоколо.
Аларик се хвана за пропуска.
— А Куин?
— Не насочвай тези пламнали очи към мен, жрецо — изръмжа Джъстис. — Тя и тигърът тръгнаха от тук преди няколко часа. Имах чувството, че са се запътили към Маунт Рейниър, за да помогнат на Вен и Ерин, но те избягваха въпросите ми.
Аларик искаше да изреве яростта и чувството си на безсилие, но пребори инстинктите си и остана мирен. Тя вече беше доста далеч.
— Ако Калигула й направи нещо, никога отново няма да познае дори един спокоен миг, докато не одера кожата от кръвосмучещите му кости — каза той с мощен тътен в гласа си.
— Аз съм експерт в одирането, така че само трябва да ми кажеш времето и мястото — отговори Джъстис, изучавайки върха на меча си. — За момента трябва да се подготвим. Червенокосата вещица май няма да може да задържи този щит още дълго.
Аларик кимна и се запъти към вещицата, но след миг спря.
— Къде са останалите от Седемте?
— Денал мина през водата, за да докладва на Конлан преди известно време. Алексий се опита да измъкне потрошения си задник от леглото, но го фраснах в главата, достатъчно здраво, за да съм сигурен, че няма да мърда никъде известно време. Бренан е все още в безсъзнание. — Джъстис му хвърли остър, преценяващ поглед. — Сигурен ли си, че си в състояние да се справиш с това? Не изглеждаш в най-добрата си форма.
— Задръж тревогите си за собственото си благополучие, воине — каза Аларик, вдигайки ръце, за да призове сила. — Имам да изпепелявам малко вампири.
Хижата
Вен надникна през пукнатината в дъските, които покриваха един от прозорците, докато Ерин правеше същото на друг.
— Тук има поне седем — прошепна тя.
— Още половин дузина и от тази страна — каза той. — Това не може да са обикновени вълци.