Тя присви очи и протегна ръце за миг, после поклати глава.
— Не са. Те са шифтъри. Усещам и магия. Или един от тях може да призовава магия, или имат вещица, която се крие сред дърветата.
Точно тогава един женски глас ги повика отвън.
— Знаем, че сте там, Ерин. Ти и твоят атлант трябва да излезете веднага, преди ние да ви накараме да го направите.
Ерин ахна и се подпря с една ръка на стената.
— Този глас! Това не може да е тя…
— Коя? — попита той и хвърли връхната й дреха към нея.
— Лилиан. Моя приятелка. Тя е тази, която мислехме, че Беренис е заловила… и трябва да е така. Вероятно я насилват да прави това — каза тя, а гласът й стана по-силен. Върху бледите й страни се върна част от цвета им, докато слагаше тежкото палто върху раменете си. — Тя не би ни предала. Знам, че не би го направила.
Той погледна отново навън.
— Независимо от мотива й и дали това е доброволно или не, най-добре да направим каквото ни казва. Защото тя стои отвън с факла, а пет от тези вълци тъкмо се превърнаха в истинския си животински облик. Аз не бих се поколебал да се погрижа за тълпа от осемфутови чудовища съвсем сам, но няма да те подлагам на риск, особено когато има още от тях наоколо.
Тя повдигна брадичка.
— Ще видим какво искат. Не забравяй, че и аз имам сила.
— Нищо не забравям, но дали си толкова силна, колкото нея? Честно? — той изрече думите нежно, но трябваше да знае фактите. — Какъв шанс точно имаш срещу нея?
— Зависи. По-силна съм, отколкото ще позволя някой от тях да узнае, но ако тя призове черна магия не мога да се противопоставя на това.
— Дори със силата си на певица на скъпоценни камъни?
Тя поклати глава.
— Не знам. Все още не знам достатъчно, за това, което правя. Нуждая се…
— Времето тече, Ерин — извика Лилиан. — Излезте веднага или ще разберем колко бързо гори старата дървесина.
— Да го направим — каза Вен. — Стой зад мен.
— Да бе. Защото ти имаш шанс срещу вещица от единадесето ниво! Не мисля. Може би ти трябва да стоиш зад мен — отговори тя, а гласът й въобще не трепна. Той я издърпа към себе си и я целуна неумолимо, после отвори вратата и пристъпи навън.
— Защо това ми изглежда толкова познато? — попита той провлачено, оглеждайки нарастващата тълпа шейпшифтъри пред себе си, заобикалящи от двете страни сивокосата вещица, която стоеше в центъра с факла в ръка. Трябваше да има петнадесет или повече, всички преобразени в истинския си животински облик.
И действащи така, сякаш бяха в адски шибано настроение. Чудесно.
— Чакайте, сетих се. Нямаше ли някаква история за голям лош вълк, който умира ужасно накрая? — продължи той.
Един от шейпшифтърите, огромно кално кафяво тромаво чудовище, изрева към него, показвайки зъбите си, от които капеха лиги.
— Излиза, че вие сте малките прасенца, човеци — изръмжа той с характерен глас, отличителен за неговия облик.
Вен изтегли меча си.
— Това малко прасенце хапе, зъбльо. Гледай си работата и се разкарай.
Вещицата проговори.
— Много забавен защитник си намерила, мила моя. Но все пак ти, сестра ти и онази кучка майка ти винаги сте били добри в привличането на привлекателни мъже, не е ли така?
Ерин трепна така, сякаш я бяха ударили.
— Лилиан? Контролират ли те по някакъв начин? Как би могла… Защо би…
Лилиан се засмя и смехът й прозвуча така, сякаш в него имаше нотка лудост.
— О, да. Бедната, слаба Лилиан, обикновено трябва да има някой друг, който да й дърпа конците, за да излезе от сянката на Беренис и Дженай, нали? Или, както беше преди десет години, тази на Гуендолин? Тя отне баща ти от мен, знаеше ли това? Преструваше се на моя приятелка и после го открадна, легна с него и се омъжи за него, и всичко това преди аз дори да разбера какво става.
Ерин стоеше до Вен и трепереше. Той я огледа за признаци на шок, като се осмели да откъсне за миг вниманието си от шейпшифтърите, които продължаваха да се приближават.
— Трябва да си полудяла! Баща ми обичаше майка ми и двамата никога не са ти били нещо повече от приятели. Но без значение какво си мислиш, че се е случило, дали оправдава това? Да нараняваш хората, които те обичат? Ти… имаш ли нещо общо с нападението срещу нас?
Лилиан им се присмя.
— Все още загряваш бавно, нали? Предполагам, че това, което казват за блондинките е вярно. Аз участвах в планирането на нападението, идиотке. Така, както планирах повечето от нападенията през последните десет години. Калигула ми обеща място в управляващия му съвет, веднъж след като надделеем. След като господстваме, както сме родени да правим.