Вен подсвирна — един дълъг, бавен звук на недоверие.
— Ти да не си глупава? Или просто често си пропускала часовете по история? Ако си мислиш, че можеш да се довериш на думата на чудовище като Калигула, може би ще трябва да си поприказваш с Тиберий, относно това кой е държал възглавницата, която го е задушила през март 37-ма година. — Ерин го стрелна с поглед и повдигна вежди. — Ей, аз съм запален по историята, какво бих могъл да кажа — отвърна той, свивайки рамене. — Освен това прадядо ми пиеше вино с човека от време на време.
— Млъкни, млъкни, млъкни! — изпищя Лилиан. — Омръзна ми до смърт да бъда игнорирана! Дженай и Беренис прекараха последното десетилетие, като ме игнорираха и не ме вземаха под внимание при решенията на сборището. Родителите ти ме игнорираха, когато се запътиха към брачното блаженство. Но никой няма да ме игнорира повече! Тази нощ ще взема контрол над Светлинния кръг! — Лилиан вдигна ръце и в дланите й се образуваха светещи огнени кълба.
Ерин повтори действието й, призовавайки собствения си огън и Вен ги прекъсна.
— Чакай! Как ще вземеш контрол над сборището, ако си тук? Не искам да потушавам ентусиазма ти, но щаба на Светлинния кръг е на няколко часа на север от тук, в зависимост от трафика. Разбира се, предполагам, че можеш да яхнеш метлата си — каза той.
Лицето на Лилиан се обагри в ярък нюанс на моравото и хвърли едно от кълбата вещерски огън към него. Ерин направи бърз щит, за да го блокира и то се отклони към едно дърво, което незабавно експлодира.
— Идиот! Аз съм тук, за да се погрижа за вас, докато Калигула и Дракос са в Сиатъл! Не зная защо си го обсебила толкова, но не смятам да стоя и да гледам как се лигави с теб и сестра ти така, както баща ти се лигавеше с майка ти. Ако си мъртва, двамата с Калигула ще можем да се съсредоточим върху по-важни въпроси. Като плановете ни.
Шейпшифтърът до нея изрева това, което вероятно трябваше да бъде всяващ ужас рев, от който да те побият тръпки.
— Давам шест и пет — каза Вен. — Може би ще добавя една допълнителна точка за неподправена грозота.
Шейпшифтърът изръмжа отново към него и се приведе, очевидно готвейки се за атака.
— Май нямаме чувство за хумор, а момчета? — каза Вен, като измъкна кинжала си от ножницата с лявата си ръка и вдигна меча си с дясната, а след това погледна към Ерин, която стоеше като вцепенена до него. — Защо винаги трябва да дрънкат глупости за стремежа си към световно господство, славата на злото, дрън, дрън, дрън? Ако знаеше колко много пъти съм слушал тези самовлюбени шибани лайна през вековете, щеше да разбереш защо ще ми бъде толкова забавно да нанижа на меча си косматите им топки.
Ерин най-накрая изглежда излезе от мъглата от болка, шок и предателство, която я бе парализирала, и вдигна поглед към него. А после го насочи обратно към Лилиан.
— Един въпрос, предателска кучко. Какво направи с Беренис?
Устните на Лилиан се изкривиха в усмивка, която излъчваше толкова силна злоба, че дори Вен почувства по гърба му да полазват тръпки. След това тя вдигна ръцете си отново и кълбата вещерски огън се надигнаха на няколко сантиметра от дланите й, осветявайки тъмночервените петна, които покриваха ръцете и дланите й.
— Дори ти би трябвало да знаеш, че се нуждая от кърваво жертвоприношение, за да призова мрака. Нека просто кажем, че не е нужно да е доброволна жертва.
Ерин отметна глава назад и извика — вик на чист гняв и мъка, който можеше да засенчи воя на вълците.
— Тогава това е отмъщение, Лилиан — изръмжа тя.
— Дай най-доброто от себе си, Ерин — отговори Лилиан. — Защото искам да знаеш, преди да си заминеш от този свят, че поне една от сестрите ти е умряла от ръката ми. — С този последен словесен удар, Лилиан добави: — Давайте!
И шейпшифтърите нападнаха.
Вен имаше време да види как Ерин запраща една стрела от светещ вещерски огън към Лилиан, преди първият грозен звяр от шифтърите да се хвърли върху него. Той насочи вода и разби фронтовата им линия с шестфутова приливна вълна, но това само ги повали за няколко секунди и след това бяха отново готови за атака.
Той помисли, че винаги е бил по-добър с остриетата, отколкото с призоваването на елементите и затова единственото, което можеше да направи сега, бе да се защитава и атакува — удряше, наръгваше и отново удряше, навеждаше се, завърташе се и се нахвърляше върху тях, елиминирайки първо един, а после друг.