Поне докато не се появеше следващия претендент за завоевател. Той си бе мислил, че смъртта на Барабас ще сложи край — поне за малко — на коварната намеса на злите вампири в политическата структура на хората. Но дори и след окончателната му смърт, влиянието на Барабас продължи да се разпространява. Перфектен пример за това какво може да постигне един добър стратег, който не познава абсолютно никакви граници.
Даниъл гледаше членовете от кръвното потомство на Калигула, които се втурваха стремглаво към ръбовете на щита отдолу и призна мрачната истина пред себе си. Четири от пет дни, той бе достатъчно обезкуражен, за да обмисли срещата с истинската смърт. Ако не беше срещнал атлантите и Куин, за да има най-накрая партньори в тайните си усилия, със сигурност щеше да го направи по-рано. Животът — дори този на нежив — имаше нужда от надежда, а Даниъл нямаше никаква.
— Дракос! — извика го Калигула. — Домъкни се тук и ми помогни да разбера как да проникна през щита на тази вещица!
Даниъл кимна и се понесе през върховете на дърветата към неговия така наречен господар.
Скоро. При първата възможност, която получа, Калигула, задникът ти е мой.
Хижата
Вен влезе в хижата и погледът му веднага се понесе към Ерин, която седеше свита на кълбо върху спалните им чували. Тя вероятно отново бе изцедила цялата си сила, но някак бе надвила вещица, която беше две нива по-високо от нея на силовата скала или както там го наричаха магьосниците. Освен ако не я бе преценил погрешно, тя също така бе убила първия човек в живота си, което не бе нещо, с което да се справиш лесно.
Никога не бе лесно да се справиш с това, помисли си мрачно той, без значение дали е първото ши стотното ти убийство. Дори ако, както бе при него, си убил толкова много, че вече не можеш да ги преброиш. Убийството си бе убийство и боговете най-вероятно имаха някаква огромна схема с показатели до края на дните ти. Ако бе така, със сигурност бяха отбелязали куража на Ерин, който блестеше по-ярко дори от вещерския й огън. Той се приближи към нея и я привлече в скута си, после просто седна тихо, обгърна я с ръце и вдиша уханието на косата й.
Вратата се отвори и Джак, вече в човешкия си облик, въпреки че дори и на два крака заемаше не по-малко място, влезе, следван от Куин точно зад него.
— Те не знаят нищо за плановете на Калигула — каза Джак, изтръсквайки мокрия сняг от косата си. — Да кажем, че бяха по-ниско в хранителната верига.
Вен повдигна едната си вежда.
— Бяха по-ниско в хранителната верига?
Очите на Джак изглеждаха повече като на котка, отколкото като на човек, когато отговори.
— Аха. Бяха.
Лицето на Куин бе почти толкова бледо, колкото това на Ерин, а очите й бяха станали безизразни и мъртвешки. Или тя бе безчувствена убийца, или се отдръпваше от света, когато й се налагаше да прави ужасни неща в името на каузата си. Тяхната кауза, поправи се безмълвно той. Познавайки Райли, Вен бе почти сигурен, че Куин не е хладнокръвна убийца. Така че пътят, по който минаваше тя, трябва да бе изключително труден. Макар да се възхищаваше на всеотдайността и куража й, той си обеща, че на Ерин никога няма да й се наложи да се изправя пред този мрачен път.
— Има кафе — каза Ерин с едва доловим глас. — И малко консервирана храна по рафтовете, както и няколко нетрайни неща, които донесохме.
Куин насочи напрегнатото си внимание към Ерин.
— Не е нужно да се правиш на домакиня, певице на скъпоценни камъни. Можем… — тя спря на средата на изречението, бързо прекоси стаята и се наведе пред Ерин. — О, не, Ерин. Не бива да се чувстваш така заради нея. Тя беше предателка.
— Какво? — Ерин повдигна глава и после я отпусна обратно върху коленете си. — О, емпатското нещо. Сестра си на Райли, значи и ти си такава, предполагам. Е, стой далеч от главата ми — нямаше никаква разпаленост в думите й, просто безчувствена апатия, която изплаши Вен повече, отколкото би направил един емоционален изблик.
— Вен, Джак. Излезте — каза Куин, изправяйки се. — Веднага.
Ръцете на Вен се затегнаха около Ерин.
— Не знам какво…
— Излез. Веднага — повтори тя, но не отместваше погледа си от Ерин. Съчувствието и разбирането в очите на Куин, го накараха да се реши.