— Ще бъде ли проблем за теб, ми амара? — прошепна той на Ерин.
Тя сви рамене, но след това се дръпна от скута му, затова той прие това за съгласие и се изправи, за да излезе.
— Ще бъда точно отвън, ако имаш нужда от мен.
Куин се ухили развеселено към него.
— Не съм толкова страшна, колкото изглеждам, братко.
— Братко… — той се плесна с ръка по челото. — О, в името на боговете, въобще не се замислих за това. Когато Райли и Конлан се оженят, ние ще бъдем семейство. Как ще го преживея? — изпъшка той.
Куин се надигна и разроши косата му, сякаш беше малко детенце.
— Всичко е наред, братле. Обещавам да бъда добра с теб на семейните събирания.
Все още пъшкайки, той последва Джак навън и си открадна последен поглед към Ерин, когато мина през вратата. Вен бе облекчен, когато видя сянката на усмивка върху лицето й. Може би Куин щеше да успее да й даде спокойствието, което той не можа. Всичко, което се сещаше да направи, бе да я люби чувствено, докато тя не заспи, а това не беше особено практично в момента.
— Хайде, рибке — каза Джак. — Ще те науча как да ловуваш вечеря, която не идва от консерва.
Вен изчака докато златният блясък на трансформацията приключи и на мястото, където бе мъжът, преди той да отговори, сега стоеше тигър.
— За теб съм акула, косматко.
Тигърът изръмжа и се понесе към гората. Вен го последва, поклащайки глава, когато осъзна, че кръгът от приятелите му, изведнъж вече включваше вещици, бунтовници и тигри.
Щабът на Светлинния кръг
Джъстис наблюдаваше периметъра на щита и си помисли за трети или четвърти път през последните двадесет минути, че беше много щастлив да е от страната на Аларик. Жрецът бе прибавил силата си към тази на Дженай и щитът бе напълно непропусклив за полуделите вампири, които многократно хвърляха телата си срещу него, скърцаха със зъби, а червените им очи светеха с убийствени намерения. Той изруга под нос, когато един от тях се втурна направо към него от надвисналите дървета и блъсна щита на сантиметри от главата му. Оглеждайки върховете на дърветата, той съзря някого, който много приличаше на Даниъл, поне от разстояние, което означаваше, че вампирът бе преживял взрива на Аларик в склада.
Джъстис не знаеше дали да приеме това като плюс или минус. Даниъл, под прикритието на Дракос, планираше да спипа Калигула отблизо. Или поне така бе на теория.
Лично на Джъстис идеята, че той разиграваше всички тях като някакъв вид нежив двоен агент, му бе минала през ума неведнъж. Вампирът изглеждаше като мъж с тайни, а Джъстис определено бе способен да разпознава такива. Беше като призвание.
Не че той някога би признал своите. Поне не и на някого, когото не възнамеряваше да убие след това.
— Джъстис — обърна се Аларик към него. — Мисля, че имаме нужда от план. Този с Дракос е Калигула. Той ръководи това нападение. Но ако отслабя щита, за да отвърна, тези вампири ще превземат всичко.
— Не е ли вярно, че не могат да влязат в сградата, ако не бъдат поканени вътре?
— Трябва да е вярно, особено когато се защитава с магия. Но тайнствените правила на вампирските способности, когато се отнасят до обществени сгради може да са различни в този случай — отговори Аларик, а очите му заблестяха в жестока смарагдовозелена светлина.
Дженай отпусна ръцете си.
— Благодаря ти, че ме караш да се смея, Аларик, но е очевидно, че ти удържаш този щит без мен. Може би ако го отпуснеш, ще можеш да преминеш в момента, в който ми го прехвърлиш. И вампирите ще се опитат да се доберат до входа на щаба, с много лоши резултати за тях.
Джъстис присви очи.
— Не съм сигурен какво имаш предвид с това „много лоши резултати“, но ми идват наум няколко неща. Първо, биха могли да се преструват, с цел да ви накарат да отслабите защитата си. Второ, това, което въздейства на скоро превърнат вампир, няма да въздейства по същия начин на толкова стар вампир като Калигула.
— Ако се преструват, като спонтанно се запалват, докато се насилват да преминат защитите ни, го правят по много убедителен начин — отсече тя. — И съм наясно със силата на един древен вампир. Но вие, атлантите, водите борба с тях от векове, нали?
Аларик наклони глава.
— Така е, лейди. Но никога досега не е трябвало да се бием в съгласувани атаки. Неживите не са общностен тип, нито пък някога са били, и осуетяването на отделни нападатели е съвсем различно нещо.