Кристоф дотича от ъгъла на сградата.
— Не знам на колко дълбоко действа този щит, но вампирите зад сградата тъкмо започнаха да копаят под нея.
Аларик изруга яростно на атлантски, след това очите му заблестяха дори по-ярко и кожата на Джъстис изцвърча от силата на чистата, сурова мощ, която бе канализирана от най-могъщия върховен жрец в историята на Атлантида. Изминаха няколко секунда и след това той кимна.
— Щитът вече действа на три метра и половина дълбочина в земята, и мога да го разпростря в непрекъсната сфера около това място, ако се наложи.
— Споменах ли колко се радвам, че съм от твоя отбор — промърмори Джъстис, преди да започне да крачи отново напред-назад пред ръба на щита. — Защо просто не ги пуснем? Ако не могат да влязат в сградата — макар да признавам, че това е едно голямо „ако“ — ни превъзхождат числено само с осем или девет на един.
— Което би било приемливо за атлантски воин, може би, но с нас има уморени и ранени шейпшифтъри и освен това силите ни не са пълни — каза Аларик и погледна надолу към белите превръзки, увити около гърдите на Джъстис, които проблясваха в тъмнината под отворената му риза.
— Това е драскотина — протестира той. Огледа групата им и с неохота разпозна уморената, препъната походка, резултат от изтощението, в повечето от шейпшифтърите, много от които се възстановяваха от собствените си драскотини.
— Добре, може и да имаш право — призна Джъстис. — Тогава какъв е планът?
— Планът на Дженай има своите предимства. Аз ще изляза и ще… обсъдя… ситуацията с Калигула, докато тя удържа щита.
— Ако обсъждам на атлантски означава „да затрия сеещото смърт чудовище от лицето на земята“, тогава аз съм в пълно съгласие с този план — каза Дженай.
— Няма да ходиш никъде без мен — изръмжа Джъстис, предизвиквайки жреца да не се съгласи.
— Същото се отнася и за мен — заяви Кристоф и извади кинжалите си.
Аларик повдигна една черна вежда.
— Не бих очаквал друго.
Глава 25
Хижата
Ерин внимателно вдигна глава, за да види какво прави Куин. Жената стоеше мълчаливо от няколко минути; не беше продумала и дума откакто бе наредила на мъжете да излязат от хижата. Куин седна на пода с кръстосани пред огъня крака, взирайки се в пламъците.
— Искаш да говориш с мен, така ли? Нещо като разговор по женски? Може би излияние от типа „всичко е наред щом убиваш в името на живота, свободата и Америка“? — думите излязоха с повече изтощение и по-малко сарказъм, отколкото бе искала. Може би в нея не бе останал никакъв борбен дух.
Куин я прониза с мрачен поглед.
— Това ли имаш нужда да чуеш? Ще направи ли нещата по-лесни за теб? Ако е така, чудесно.
Объркването я изкара от сковаността й.
— Тогава за какво искаше да говориш с мен?
Куин въздъхна.
— Най-вече исках просто да слушам. Мислиш ли, че става по-лесно да убиваш, само защото си го правил повече от веднъж? Не. Дори напротив, става все по-трудно.
— Тогава как го правиш? Как правиш, това, което правиш, ден след ден, месец след месец? — Ерин стисна ръцете си една в друга толкова силно, че кокалчетата й побеляха. — Дори убиването на вампири не е лесна работа — много от тях са съседи, приятели, дейни членове на обществото, на които просто се е наложило да пият кръв. Как можеш да погледнеш в лицето им, което е точно като твоето, и да ги убиеш?
— Някои от най-добрите ти приятели са вампири, това ли е? — запита горчиво Куин. — Виж, не ми казваш нищо, което не знам. Както споменах, става все по-трудно и по-трудно. Всеки отнет живот, дори и на нежив, е поредният черен отпечатък в моя собствен. Поредното петно върху душата ми — тя се засмя. — Чуй ме само: „петно върху душата ми“. Изведнъж започнах да драматизирам.
— А ако е така? А ако душата ми е непоправимо опетнена, защото убих Лилиан тази вечер? Тя не беше шейпшифтър или вампир. Беше човек.
— Беше чудовище — каза Куин категорично. — Вен ни каза, как се е похвалила, че е убила сестра ти, приятелката ти, която също е вещица, и е помагала за планирането на убийството на семейството ти. Наистина ли смяташ, че тя заслужаваше да живее?
Ерин се втренчи в Куин. Светлината от огъня играеше по лицето й като зловещ предвестник на адските пламъци. Ерин се отърси от странното чувство на страх и обмисли въпроса за миг. Накрая поклати глава.