Аларик замахна с ръка към земята и хвърли поглед към Кристоф.
— Замълчи! Не им казвай нищо.
Но беше прекалено късно. Калигула скочи във въздуха и се понесе над върха на щита, гледайки надолу към него.
Когато застана над най-високата точка на светещата магическа бариера, се понесе надолу, докато не я докосна с ръцете и лицето си, след това остана там в продължение на няколко секунди.
Внезапно Калигула изпищя — звук, който сякаш принадлежеше на демон от ада — и се задвижи спираловидно във въздуха толкова бързо, че Джъстис едва виждаше движенията му.
— След мен, Дракос! Нея я няма, а аз знам точно къде трябва да е отишла — извика Калигула към тях. — Пойнт съксес наистина ще заслужи името си много скоро.
Даниъл хвърли един последен поглед към Джъстис, който кимна. След това се изстреля във въздуха, за да последва безумния император и всички останали кръвопийци забързаха да ги последват.
Аларик закрачи към Кристоф и се наведе, за да сложи ръцете си върху крака на ранения воин, който беше напълно очевидно, че е счупен на две. Когато синьо-зелената светлина пламна между ръцете му и краката на Кристоф, той не каза нищо. Но след като приключи и Кристоф протегна вече възстановения си крак, Аларик срещна погледа на Джъстис.
— Какво ти каза той? — попита Аларик.
— Има омагьосан вход на върха на Пойнт съксес — каза Джъстис.
— Нещо друго?
— Не — Джъстис започна да поклаща глава, и тогава си спомни онзи странен натиск срещу панталоните си. Той пъхна ръката в джоба си и измъкна смачкан лист хартия. — Упътване и грубо начертана карта — каза той и го задържа, за да го видят Аларик и Кристоф.
Аларик отново вдигна глава към небето.
— Понрави ми се твоят опит да го насочиш грешно към Канада, но предпочитах да не разкриваш това, че певицата на скъпоценни камъни я няма, Кристоф.
Воинът наклони глава.
— Съжалявам за това. Надявах се да го изпратя в грешна посока.
Аларик все още гледаше към небето, в посоката, в която вампирите бяха изчезнали.
— Видя ли накъде поеха?
— Юг — каза Джъстис. — Тръгнаха на юг.
Дженай викаше към тях, размахвайки ръце, за да улови вниманието им. Щитът затрептя и изчезна внезапно.
— Смятам, че вече нямаме нужда от това, не мислиш ли? Но твоят воин се нуждае от теб, Аларик. Бренан се влошава.
Аларик кимна на вещицата.
— Ще се погрижа за него веднага — извика той и след това се обърна към воините. — Изглежда, че Ерин и Вен са в по-голяма опасност, отколкото се надявахме, а аз съм толкова изтощен, че няма да мога да извърша нищо повече от просто изцеление.
— Отивам след тях — каза Джъстис и пъхна меча си в ножницата. — Във всеки случай планът им за тайна мисия просто отиде по дяволите.
— Аз също ще дойда — каза Кристоф, но се препъна, когато направи първата си крачка.
— Ти ще останеш тук и ще продължиш да се възстановяваш — заповяда Аларик. — Толкова си слаб, че ще бъдеш само пречка на Джъстис, а аз имам нужда от уменията ти тук, за да ми помогнеш за защитата на сборището.
В очите на Кристоф пламна гняв, но той се завъртя и се отправи към сградата.
— Върви, Джъстис. Дано Посейдон бъде с теб, за да можеш да спасиш Ерин, Райли и бебето — каза Аларик. — Помогни на Вен и на певицата на скъпоценни камъни, чиято песен ще пробуди „Сърцето на нереидата“, в противен случай бъдещето на цяла Атлантида е в опасност.
Преди Джъстис да може да помръдне, Аларик сграбчи рамото му в здравата си хватка и по тялото му се разля топлина.
Очите на жреца пламнаха по-ярко, после отново се върнаха до нормалното им зелено, и Джъстис почувства голяма подновена вълна от енергия да се излива през него. След това усети как болката в главата му и тази от раната в гърдите му намаляват. Той стисна ръката на Аларик в знак на благодарност и за да се сбогува, а след това затрептя в мъгла и се изстреля в небето, следвайки дирите, оставени от вампирите.
Бъдещето на цяла Атлантида лежи на плещите ми, след всички тези векове на неизвестност, помисли си той, докато се извисяваше над върховете на дърветата. Всички сме обречени.
Глава 26
Хижата, Маунт Рейниър
Бен изчака докато Джак и Куин излязоха навън, за да патрулират по периметъра, след което взе недокоснатата чиния с храна от ръцете на Ерин.